Шести септември е един от най-великите дни в българската история. 
      В този ден през 1885 година хиляди българи от паланки, села и градове се събират в Пловдив и обявяват съединението на двете насила образувани държавици - Княжество България и Източна Румелия. Така се сбъдва част от въжделенията на българския народ.
    Затова ви призовавам: 

              НА ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ -
       РАЗВЕЙТЕ БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ!
          РАЗВЕЙТЕ МНОГО ЗНАМЕНА!

  Защото България е нашият рай  и нашият ад - нямаме друга земя!

Де е България?

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Иван Вазов

Развейте!
Развейте още знамена!