Прочетен: 5384 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2007 20:00
Било през ранната пролет на 1961 година. Земеделците от село Горнослав отишли да разорават стръмната нива “Палихор”. С волски впряг започнали да ровят бразда подир бразда. И изведнъж изпод плуговете се търкулнала делва, а по прясната угар се разпръснали жълтици.
Така било открито Горнославското златно съкровище – едно от малко известните съкровища на България.
Съкровището се състои от 786 златни корубести монети, поставени в меден съд. Изследователите предполагат, че е принадлежало на Бачковския манастир и е укрито през 1189 година – по време на управлението на един от династията Ангели – Исак ІІ Ангел. / 1185 – 1195 /
Монетите са много добре запазени, което говори, че не са били в парично обръщение от отсичането им. Съкровището е формирано в период от сто години и съдържа парични знаци от цялата династия Комнини - Исак І Комнин, Алексий І Комнин, Йоан ІІ Комнин, Мануил І Комнин, Алексий ІІ Комнин, Андроник І Комнин и само една от династията Ангели /на Исак ІІ Ангел/.
Заключението, че е собственост на Бачковския манастир идва от типика /устава/ на манастира. В него се посочва, че светата обител трябва да притежава десет литри златни монети винаги на разположение - неприкосновени за неочаквани и непредвидени обстоятелства.
Такива неочаквани и непредвидени обстоятелства има през 1189 година – годината, за която се предполага , че е укрито край Горнослав. През 1189 година от тук преминават колоните на Третия кръстоносен поход. В края на август те влизат, настаняват в Пловдив и се подготвят за зимуване. С цел осигуряване на изхранването си предприемат екпедиции във всички посоки около града. Отряд начело с маршал Хенрих фон Калден превзема Асеновград, Бачковския манастир и околните селища в тази посока.
Така изследователите стигат до извода, че Горнославското златно съкровище е принадлежало на Бачковския манастир и е било укрито , заради наближаването на кръстоносния поход и опасността от заграбването му.
Днес Горнославското златно съкровище е изложено в една от залите на Пловдивския археологически музей. То буди възхищението на посетителите с огромното количество монети. Заедно с другите български съкровища многократно е показвано по света, за да разказва за славни времена на българската държава.
20.09.2007 23:54
22.07.2008 06:59
Коста Манолов Костов
27.04.2009 00:16
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята