Прочетен: 13187 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2007 18:37
Вестник "24 часа" е пионерът на независимия български печат след 10 ноември 1989 година.
Но в него от време на време се появяват заглавия, които са неповторими, неадекватни и в същото време много симпатични и усмихнати.
Хайде да направим заедно този постинг. Вписвайте най-готините заглавия от вестник "24 часа", които са ви направили впечатление.
Ето първите, които съм подбрал през годините назад .
МРАВКА ИЗЯДЕ СЛОН,
НАЛИТА НА ТИГЪР!
КРАВА ОБЪРНА КОРАБ
2800 ДУШИ ЩЕ УМРАТ
ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА
Знаменита врачка пристига, ще предсказва изборите
Правителството е обрало българина
Наркомафията си живее бей гиби в Унгария
ЧИСТО ГОЛА ПО ФУРАЖКА
· По някои въпроси на авантата
СМЪРТ ЧРЕЗ УДУШВАНЕ
ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ПЕЧАТ
Умря жена с тяло като на паяк, цял живот яла с биберон
Вестник “24 часа” – 06.06.2005 г.
Депутати с гореща кръв се настъпват,
плюят и не слушат рефера
32 % за БСП, може би
Министър Костов защити независимия печат
с Палма де Майорка, но не
Стоножка хапе във Варна
ПИЯН ДАТЧАНИН АТАКУВА ХОТЕЛ,
НАХЛУВА С ТРЪБА В СТАЯ,
БЯГА ПРЕЗ БАЛКОНА,
ПАДА ВЪРХУ МЕРЦЕДЕС.
ПРЕМИЕР ДА Е,
НЕ ИСКА ВЕЧЕ СИМЕОН.
в-к "24 часа" от 31.10.2007 г.
Фондацията - начин на употреба. Или слад...
Сашо Дончев осъди Ирена Кръстева за 50 х...
08.10.2007 11:41
Свършване на трагедиите
Ааа, не! Не съм лигава, не съм глезла, ама на този тормоз вече не се издържа! От понеделник ставам поетеса! Това е! Във вестника с тези колеги и с такъв редактор не може да се работи.
Вчера, на планьорката главният ми вика: “Вениаминова, много сме закъсали с драмите и трагедиите, дайте ми тази седмица поне едно убийство.”
“Шефе – казвам му – откъде да го извадя това убийство, изнасилване не може ли?” А оня тъпанар от външните новини се обажда: ” Тебе пък кой ли ще те изнасили...” и всички се кискат. Това изобщо не е смешно.
Преди два месеца пак бяхме закъсали с трагедиите и аз какво – спасявай тиража. Измислих си там някакъв тинейджър, който пребил баба си за три лева. Сложих му инициали, даже накрая имаше поука със социален елемент – нещо за безработицата ли, за насилието по телевизията ли, не помня. Чудесно материалче, влезе веднага на първа с препратка към шеста. На другия ден обаче комшийката от втори вход ми крещи: “Що си омаскарила детето ма, кучко вестникарска ниедна...” и още там някакви думи от жълтата преса. Викам й: “Комшийке, това е публицистична импресия, става дума за нещата от живота по принцип.” А тя продължава с такива едни, дето въобще не са за публикация.
Миналата седмица в съботния пуснах едно за развеселяване, ей така, безобидно. Заглавието беше “Сексът на работното място сплотява”. От тогава цялата редакция не ми говори, оная от спортния отдел ми показа среден пръст и ме нарече спаружена скумрия, а чистачката уж случайно ме опръска с парцала. Нищо случайно няма в този вестник.
По-рано, като бях във здравната рубрика писах за зъболекар, който извадил здрав зъб. Ей така, за майтап, даже инициали не сложих. Да, ама двама заведоха дела за морални щети. Писала съм и в полицейската хроника. Там бях близо месец. Произшествия, катастрофи, боища по дискотеки, мутри – колкото щеш. Лесна работа. Само тук-там ги пипнеш малко и готово. Кой дявол ме караше да пиша, че Жоро Чвора имал да дава пари на някой си Г.Д. На главния му нарязаха гумите на колата, а мен ме премести с последно предупреждение. Ами аз откъде да знам кой е този Г.Д., тези букви си ги измислих сама, нали искат драми.
Мисля си – да насъскам кучето на дядката от първия етаж да ухапе някого. И заглавието е готово: “Злобно псе разкъсва девойка, а кмета спи”. С кмета така сме се разбрали, ние си пишем във вестника, а общината не ни обръща внимание. Успокоява се масовият читател. Да, ама проклетото куче не иска да хапе. Даже и не лае.
Въртят ми се няколко трагедийки из главата, ама коя ли да подхвана: “Нередовен учител шамаросва ученик”, “Село в шок от триметров смок”, “Задава се грип, доктори нехаят”, “Сарафин мами чешка туристка”, “Секта спретна сбирки в мазе”... Ох, не знам. Пак на мен ще се подиграват в редакцията.
Не, не! Твърдо съм решила – от понеделник ставам поетеса. Измисляш две-три рими и между тях нареждаш думи. Лесно и безопасно. Няма опровержения, няма морални щети. Ако пропиша бял стих и от рими няма да има нужда даже. И никакви трагедии повече.
Поздрави :)))
Цитат: Димитър Русков - кандидат за кмет на район "Южен" Пловдив от ....
"Ще отстраним язвите в "Южен" заедно с гражданите"
Смях се от сърце и даже колегите ме попитаха защо?
"Ток уби шест пияни слона"/новината никак не е смешна :І/
освен това доста често са и подвеждащи..
примерно сега се сещам за спортни новини
"Лалова ще става мениджър" ?!??? - ХА, оказва се, че става въпрос за сестрата на Ивет(разбира се, че и тя е Лалова, ама все пак.. :)о )
"Зидан идва в Левски" хихихихи.. Зидан Е, но неккъф незнаком т.н... и т.н...
/не са от 24 часа, но болестта е обща и много заразна/
31.10.2007 22:52
/чупи легла/
наистина
Снимка на надпис пред винарна в Мелник
ръфат жълто сирене
огромно заглавие във вестник "Марица" Пловдив - от 20 декември 2007 година. Трябва да прочетеш целия материал, за да разбереш, че става въпрос за кулинарно състезание, в което торта с това име е спечелила сребърно отличие
Но извън тях на в. "24 часа" СЕ ДЪЛЖИ във времето и побъркването на българския език. А това вече НЕ Е смешно! Не само, че не е смешно, ами май в годините на безкрайния преход това си бе абсолютно преднамерено извършено - чрез различни средства българинът все повече да изпростее. И резултатът не закъсня, или както се казва в поговорката: "Прост народ, бедна(слаба) държава!" Много жалко, че като общество разрешихме това да се случи и затуй днес е нещо обичайно да се плюем с израза "българска му работа" като синоним за простащина, неграмотност, тъпотия, кражба, лошо свършена работа и прочие.
Тъй че, по-скоро е тъжно, отколкото - смешно!
Допълвам само, че може би първоналаната идея на "24 часа" е била да раздвижи скучноватия и протоколен стил на социалистическия печат. Но от привидно неангажиращите заглавия, пораждащи усмивка впоследствие се появи и разви
гаврата с българския език -обърнатите изречения и словоред, скудоумните заглавия и т.н.
27.12.2007 23:40
Тъй че, моля да ме извините, но за мен лично НЕ става дума за никакво "разчупване" на скучноватия соц.печат, а за Преднамерена, добре изпълнена "поръчка"+получаване на добри пари за добре свършената работа.
Затова си разреших да кажа, че за мен е тъжно, а не смешно, съсипването на българския език, език, който е бил съхранен, вкл. Православната вяра по време и на османското владичество.
Днес, когато всеки се бори да оцелее сам за себе си и зачерква неясно защо обществото СИ, са налице и съответните Безродни резултати!!! Между другото, и поради тази причина сякаш от нищото българинът стана краен националист, нетърпящ съседа-друговерец. Същият българин, който е гостоприемен към чужденеца, от залака си дава, образно казано, за да го посрещне добре и нагости, но и същият българин, който за да оцелее, зачеркна оцеляването-спасяването на обществото. А защо е така, май трябва да се допитаме до псевдо-гения Доган, който казаното от мен по-горе го е говорил в първите години след 1989 г. Тъй че, отново ми се налага да кажа - много жалко е днес, много жалко ще е и утре, за нашите деца! Затова що читаво и по-умно заминава, или по-точно казано бяга от БГ, и на това май е правилното да му се казва - плащане на "кръвен данък". Поздрави, vselenche
Фирменият регистър пак вмирисан
Фирменият регистър пак вмирисан
"Митничари делкат евро,
пръскат ги на поляна,
губят памет и се кълнат:
Колите не са наши!"
.......................................
Ако ви попадне интересен и занимателен текст от заглавие в българската преса, ви моля да го впишете в коментарите. Благодаря ви!
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята