Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Каденето е действие, извършвано от свещеника, чрез което се въздава чест на светите места и предмети, а предстоящите се освещават"

Каденето символизира желанието на молещата се душа "да възлезе молитвата" й "катотамян" пред Господнето лице" (Пс. 140:2). След падението нашата молитва не могла да възлиза на небето без Ходатая Христа Сина Божия, а сега по Неговото застъпничество тя, като този тамянен дим, който все нагоре се издига, възлиза във висините при Господа Бога.

Каденето е знак за това, че Дух Светий, изобразяван от благоуханието на тамяна, всякога присъствува в Църквата, а особено при съвместната молитва в храма.

Каденето е също знак, че ангелите възнасят на небето молитвите на молещите се:

"Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола" (Откр. 8:3).

Каденето е установено още в старозаветно време. Сам Бог заповядал на Аарон чрез Моисея да извършва кадене в храма сутрин и вечер:

"На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кадилницата, да кади с кадивото; и кога Аарон пали кандилницата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви" (Изх. 30:7-8).

Каденето изобразява Божията слава, както свидетелствува Писанието за скинията, направена от Моисей:

"и тури на него (жертвеника) да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея. Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията; и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълваше скинията" (Изх. 40:27, 34-35).

Същото се разказва и за Соломоновия храм:

"И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен" (3Цар. 8:11).View Doc


                       жжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


Evlogia Angelova created the doc: "Кадене с тамян. Кадилница"

Както паленето на свещи, така и каденето с тамян, е заимствувано от евреите. Сам Бог, чрез Мойсея, е заповядал на Аарона да кади благовонно кадиво всяка сутрин (Изх. 30:8). Християните кадяли тамян по примера на небесната Църква. В Откровението на св. Йоана Богослова (Откр. 8:3) се говори как Ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвеника, който се намирал пред престола на Бога.

Тямянът е смолесто вещество, извличано от специално дърво, което расте в Палестина и Арабия.

Гърците и римляните познавали употребата на тамяна. В знак на особена почит, те носили и кадили тамян пред високопоставени лица, пред жреците, а след това пред свещени предмети и обикновени люде.

Кадилницата е литургичен инструмент, в който гори огън; върху него се поставя тамян и той се възнася във форма на дим. В началото кадилницата е представлявала голям съд без вериги, пълен с горящи въглища. От VI в. се явява кадилница, увиснала на вериги.

В древната Църква кадилницата е била носена от клисаря-свещоносец, пред лицето (носа) на присъстващите - ad nores hominum - богомолци, които с ръцете си привличали към себе си приятния дим на тамяна. Във Византия и в древна България се употребявали по манастирите кадилници с ръчна дръжка, наричани кацеи. Такива се употребяват у нас и до днес.

Каденето на тамян в Православната църква има няколко символични значения:

1. Благодатната миризма на тамяна, при всички случаи, ни напомня непрестанно, че ние трябва да издигаме нашите дела и мисли като благоуханен жертвен тамян към всеблагаго Бога. Според видението на св. апостол и евангелист Иоан Богослов, ангелите люлеяли златни кадилници пред трона на Агнеца. Тези кадилници били пълни с благовоние. А благовонията били молитвите на светиите.

2. Кадилното благоухание от тамяна символизира още и молитвата и, както то се издига към небето, така и нашата молитва трябва да бъде чиста, искрена и пълна с аромата на християнските добродетели, за да може да стигне до престола на Бога. Ето защо във вечерното богослужение ежедневно се пеят думите на псалмопевеца: "Да се изправи молитвата ми като кадилно благоухание пред Тебе и като жертва вечерна".

Редът за каденето в храма е изложен в 22-глава на типика. Когато свещеникът кади целия храм, постъпва по следния начин: най-напред благославя кадилницата, като казва следните думи:

"Кадило Тебе приносим, Христе Боже наш, в воню благоухания Духовнаго, еже прием в пренебесний Твой жертвеник, возниспосли нам благодат Пресвятаго Духа".

След това кади св. Престол от четирите страни, горното място, жертвеника и целия св. Олтар. Излиза през северните врата, отива на солея, откъдето кади пред царските врата, пред иконите на Спасителя, св. Богородица и храмовата икона. След това кади иконите на иконостаса, първоначално от страната на Спасителевата икона, а след това иконите от страната на Богородичната икона. Подир това отива и прикадява пред архиерейския трон, пред десния клирос и цялата дясна страна на храма. Връща се по лявата страна, прикадява присъстващите там богомолци и застава пак пред царските двери. Там той пак кади иконите на Спасителя и св. Богородица и през южната врата влиза в св. Олтар, като наново кади пред св. Престол и жертвеника.View Doc