Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2007 11:09 - Мисисипи - реката на моето детство
Автор: skribezium Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7059 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 24.03.2008 12:50


        Мисисипи беше огромна река. Извираше от високите сини скали. Шумно се спускаше по дивото каменно корито. Край малката църква правеше остър завой и стремглаво политаше покрай дъбовата гора. След нея скачаше в големия водопад и се успокояваше в дълбокия вир.
       Наричахме го "Лястовичиния вир" - от височината на водопада само лястовици се стрелкаха  към огледалната вода. В този вир, ние децата, се хвърляхме в безпорядък и бреговете ехтяха от пискливите ни гласчета.
       След лястовичиния вир реката се успокояваше и пълзешком тръгваше към равнината сред цъфнали акации, столетници чинари и върби. Във водата бляскаха мряна, попови лъжички, щуки, а под камъните дебнеха рачета.      Огромната река с високи брегове в края на селото се разливаше в ябълковите градини и ги бе натрупала с едри, бели камъни.
       Един ден край Мисисипи  заръмжаха багери и самосвали, отцепиха завоя  към ябълковите градини с бент и прокопаха като по конец ново русло. И реката потече тъжна по задължителния път и посока.
      След това пристигнаха секачите. Засъскаха резачките в дъбовата гора, паднаха цъфналите акации. Натовариха ги вечерта на трупчийките и си тръгнаха.
      Подир време златотърсачи разпънаха палатки край слънчевия сипей. Започнаха да копаят ситния пясък на речните завои. Отначало на ръце, а после с багери. Копаеха и в ситата им оставаха дребни жълти прашинки. Реката бе продупчена, промушена, изтърбушена, мълчалива.
      Нашият вир се напълни с пясък и камъни, лястовиците отлетяха на някъде, от белите камъни в ябълковата градина направиха основи на нови къщи.

......

     След толкова много години се връщам отново тук. Високите сини скали прежурят на слънцето. Влизам във водата. Тя е само до глезените ми. Търся поповите лъжички, рачетата и щуката. Но наоколо е само спластени пластмасови опаковки от роден и чуждестранен произход.
Влизам в Лястовичиния вир. Той сега е само до колене и край него няма разцъфтели акации и детска врява.
     Вече я няма моята Мисисипи. Моята Мисисипи се е превърнала в старица-столетница в последно дихание.
     Нализам навътре в Лястовичиния вир. Разчиствам пясък и сухи клони. Слънцето е на залез.
     И се потапям в моята Мисисипи...

      





Тагове:   моето,   Мисисипи,


Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
1. svoboda64 - Ех, Мис-и-сипи:))
13.08.2007 17:53
На изчезване е вече дивото:) А ние все по питомното хвърчим. Какво да правиш: цивилизация. Май не всичко и е хубаво на култивацията:)))
цитирай
2. tera - Извинявай, ако съм недосетлива,
07.11.2007 16:55
но за истинската Мисисипи ли става дума или е метафора?
Поздрави :)))
цитирай
3. skribezium - За tera
07.11.2007 17:20
Tera, tera! Роден съм и израсъл под родно небе, а моята Мисисипи за мен е истинска и вълшебна родна река.
Сърдечни поздрави и успехи!
цитирай
4. tera - И аз така си помислих,
11.11.2007 08:20
но понеже все държа да съм наясно... :)))
цитирай
5. mateia - nostalgichno
15.04.2008 20:54
...kato vsichko xybavo v jivota ni-samo spomenat ni vrashta tam nqkade...
цитирай
6. skribezium - mateia,
16.04.2008 16:19
Благодаря ти за преживяното заедно с мен!
цитирай
7. mamas - Благодаря ти...
14.02.2009 18:59
Върна ми спомена за една река от моето детство...Не съм я виждала от години, но май е по-добре да си остана със спомена, да не се разочаровам...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 1916156
Постинги: 240
Коментари: 2067
Гласове: 23147
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята