Прочетен: 13363 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2007 19:26
Пловдивски спомен за папа Йоан Павел ІІ
Беше 26 май 2002 година.
Пловдив бе пременен и натъкмен. Площада и улиците около него бяха измити със ароматен течен сапун и ухаеха. Навсякъде се вееха флаговете на България и Ватикана. Градът очакваше посещението на папа Йоан Павел ІІ.
Над десет хиляди католици, православни, евреи и други се бяха събрали на централния площад за неделната празнична меса. Световните телевизии CNN, BBC, Ewronews излъчваха по целия свят най-красивите картини от града на тепетата. Над хиляда журналисти от четирите посоки на света кръстосваха града и го описваха за своите читатели и зрители.
Пловдив пулсираше с пулса на целия свят.
И ето – Светия отец излезе от общината, където имаше разговор с кмета д-р Иван Чомаков и с папамобилът се отправи към площада.
Хилядното множество размахваше знаменца, протягаше ръце, покланяше се, опитваше се да се докосне до белите одежди на първия папа, посещаващ България. Народът се люшкаше във възторга на неповторимия миг. Древния Пловдив с истинска обич приветстваше Светия престол .
След каноничната меса, преминала доста продължително папа Йоан Павел ІІ се отправи към катедралата “Свети Лудвиг” за среща с младите католици от България. Момчета и момичета от Пловдив, Раковски, Житница, от много градове и села го очакваха тръпнещи, превъзбудени, сиящи във своята вяра и любов. Папата влезе в храма уморен, с наведена глава и прегърбено тяло, помахвайки едва-едва с ръка към младите.
В тихото си обръщение към тях каза:”Не знам дали ще мога да видя някога отново България, добре, че мога да се срещна с младите българи в края на своето посещение. На вас ви принадлежи утрешния ден. Пожелавам на вашия народ утрешния ден да бъде най-добрият. Прегръщам ви всички и ви благославям”
И изведнъж във храма се понесе песен. Младите хора запяха любимата песен на папата “Черна мадона”*:
Има кътче на земята, гдето бързам да се върна,
И лицето й да зърна с тези черни две следи.
А очите, пълни с мъка сякаш тихо ми шептят:
“Аз съм Майка и при мен се приюти!”
Аз искам, Черна Мадоно, да бъда твое дете.
Вземи ме, Черна Мадоно, до святото си сърце!
Тук утеха ще намериш, сили тя ще ти даде,
Носи нежност в душата тя за своите деца.
Затова тя ще те закриля, щом с отворено сърце,
Ти й кажеш с упование думите:
Аз искам, Черна Мадоно, да бъда твое дете.
Вземи ме, Черна Мадоно, до святото си сърце
Всяка радост и тревога със кого ще споделиш?
Само тя е Майка Свята - може да те утеши.
И се молим, о, Мадоно, погледни децата си,
Те към теб обръщат своите очи.
Аз искам, Черна Мадоно, да бъда твое дете.
Вземи ме, Черна Мадоно, до святото си сърце
Още в началото на песента той вдигна глава и изправи поглед към младежта. Беше трепнала славянската му душа. А те пееха вдъхновено, тържествено със сълзи на очи и светли лица. Телата им преживяваха върховен емоционален миг – радост, щастие, надежда, любов и всички съкровенни човешки чувства се преплитаха и преливаха в музиката и текста на тази прекрасна песен. И папата запя с тях.:
Аз искам, Черна Мадоно, да бъда твое дете.
Вземи ме, Черна Мадоно, до святото си сърце.
А песента изскочи от храма, полетя над площада, протегна се по булеварда и се разнесе над българската земя като благослов…
Вечерта, когато нашите телевизии показваха срещите на папата с президента и други лица по дипломатически протокол, световните медии излъчваха и преповтаряха момента, когато папата и младежите пееха “Черна мадона”. Те бяха усетили най-вълнуващата и най-вдъхновената среща на папа Йоан Павел ІІ в България.
31.08.2007 г.
____________
* Сърдечни благодарности на отец Кшищоф Кужок – директор на радио TAU за оказаната помощ за откриване на българския текст на песента “Черна мадона”.
Ходих на поклонението след кончината му в Папския Нунциат. Имаше един негов много красив портрет във фоайето и докато чаках си мислех за делото му. Когато влязох да се поклоня и после писах в книгата съвсем спонтанно се разплаках. Наистина ми стана много мъчно, че толкова свят и достоен човек ни е напуснал. Даже и сега докато пиша това се връщам в онова настроение.
Бог да го благослови!
в онзи ден през 2002г.и ми стана много мило...
Да,и аз бях там,защоточетох " Молитвата на
верните", като представител на Никополската Католическа Епархия !Бях и на младежката среща в катедралата...беше наистина вълнуващо и чудесно...Изпратиха в нашата църква снимка за мен от Италия,остана ми един хубав и незабравим спомен! Бях поканена и на поклонението му(по-късно),но ...не си бях подновила навреме паспорта...
Лека и спокойна нощ! Поздрав!
Pecenta, koyato tsitirate, e edin izraz ot tova obshtenie. Papata e zapotshnal da pee taya pesen i mladejite sa se vklutshili shtom sa ia razpoznavali.
Do novi kontakti.
o. Daniel
17.12.2008 02:24
31.12.2008 13:45
Молитвено Ви пожелавам крепко здраве и духовна бодрост,през Новата година!Да благослови Господ Иисус Христос усилията Ви и тези на всички съработници на Божията нива за мир,любов и блага воля между хората!На многая и благая лета! Роман Петров
Честито Рождество Христово и щастлива Нова 2009 г.!
Само едно малко уточнение. На площада имаше не повече от 2000 човека.
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята