Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2014 19:35 - ***Когато...
Автор: skarif Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2278 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 13.08.2014 19:35


             Когато пиша или разсъждавам, или се опитвам да направя нещо реално, аз просто кръжа като пеперуда или друго насекомо около лампа. Нито се приближавам, нито се отдалечавам от светлината. В нейната орбита съм. Такъв е животът ми. Е, понякога се случва да скъся дистанцията. Тогава страдам. Защото изгореното боли. Да си далеч, е също толкова болезнено. 






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shveik5 - Май и принципът във вселената е нещо такова.
13.08.2014 22:15
Всички планети спазват орбитите си, за да живее живота. Или пък нещо като определението за свободата, че е разстоянието между ловеца и жертвата.
цитирай
2. skarif - :)
13.08.2014 22:20
shveik5 написа:
Всички планети спазват орбитите си, за да живее живота. Или пък нещо като определението за свободата, че е разстоянието между ловеца и жертвата.


Мисълта ми беше, че същността на нещата е непостижима. Е, някои успяват- затова са гении. Останалите просто гравитираме.
Благодаря за присъствието ти! Приятна да е вечерта ти!
цитирай
3. ronya - иии,
14.08.2014 16:52
ама нямаш угодия ;)
цитирай
4. skarif - Да, бе...
14.08.2014 20:01
ronya написа:
ама нямаш угодия ;)


Хем не искам да изгоря, хем искам да достигна същността... Къде и кой дава така? Че то без жертви не може... ;)
Благодаря ти, че наминаваш! :* сърдечна от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skarif
Категория: Други
Прочетен: 876958
Постинги: 766
Коментари: 468
Гласове: 1662
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031