(Този постинг бе моя публикация в навечерието на Еньовден. Някои го забелязаха, други - не. Сега добавих  в постинга само една дума - електорален.
Пущам го отново с намерението да бъда поредният съблогер, който иска да ви мотивира да гласувате в неделя, въпреки всичко. Въпреки всичко ние сме граждани на България! Само с нашият глас няма да позволим други да определят нашето битие!)

Идва нашият електорален Еньовден!
Поляната е изпъстрена с  билки и цветя. Омайни, ароматни, привличащи, нагиздени, подканващи да ги изберем. Разтворили са обятията си към нас и всички ни обичат, кълнат сe, че се раждат заради нас и са готови на всичко пак заради нас.
              Всичко има на голямата поляна. Билки и цветя от всякакъв вид, структура и въздействие.
         Тук са вечните алени макове, опърлени през годините.
         Тук са поувяхналите сини теменужки, но малко съживени от последния дъжд. 
         Полюлява голо теме жълт равнец, разцъфтял бързо и бързо загубил семената си.
         Над тях  пастелни цветове на герберите издигат глава - това е сезонът на техния най-мощен цъфтеж и определено доминират на полянката. Привлекателни, многообещаващи и нахъсани.
         Едно неизвестно цвете или билка, някаква природна кръстоска, между тях, надига чело и иска да въведе ред и правила в периода на развитието на флората.
         От края на поляната с фалцетни тонове и нетърпящо възражение ги атакува друга билка.
         Вижте и привличащата, новопоявила се, която заявява, че само тя е лидерът тук.
         Зелени стръкове анемично се полюляват на ветреца, но все пак елегантно напомнят за себе си.
         Лилав гюл мами с мирис на източна екзотика  и гордо вика: Дадох ви аромата си, сега вие ме харесайте.
         По поляната има разпръснати индивидуални и непознати цветя и билки. Борят се за надмощие над старата флора.
         Но виждам на края на моравата стои търговец. Изкупува откъснатите билки. Не го допускайте до вас,
брането на билки не може да бъде заплащано, даже е наказуемо по последния закон за билковото разнообразие.
        Ето, вече всички се събрахме на Еньовденската поляна. И ти читателю, приятелю и ти си на нея.
Самодивското хоро още не е започнало. Първо избери едно цвете, една билка. Откъсни я. Ако искаш - хербаризирай я завинаги. Ако искаш постави я в най-красивата ваза. Ти избираш сам.
       Но задължително я откъсни.
       И знай, че отварата от тази билка няма да те спаси, няма да излекува болката ти, няма да удължи живота ти.
       Но ще знаеш, че сам си направил чая и сам си изпил чашата до дъно!
       Когато дойде Българския Електорален Еньовден, да излезем на поляната, да откъснем билката и да пием от горчивата отвара.
       Това е моят избор.

Всеки трябва да направи своя избор!

Хареса ми тази притча!

Вестник "Стандарт" - 04.07.2009 г.
Мартин Карбовски

Мартин Карбовски
Хората се делят на две - с кауза и живи мъртъвци. Днес с изненадваща болка в гърдите трябва да признаем, че повечето българи са посърнали като мъртъвци. Просто нямат кауза, нямат житейски проект, нямат план, нямат мечта, нямат думи, енергия и мисъл какво искат и какво трябва да се случи. Българите са се оженили за една жена, която се казва Апатия. Заедно с това обаче са притеснени - какво става, какво става, питат се трескаво и новините не им харесват.
Изборите също са два вида. Едните са демократични, другите винаги са полудемократични. Тоталитарни да са, пак са избори. Утрешните избори, казват, са предрешени. 123 секции в Турция и 3 в Гърция. Паднаха черните печати за незаконно пребиваващите лица с български паспорти в Турция. Това са последните новини. Някой се опитва да печели дузпа от трибуните. Това е усещането на българите. И до днес те си мислеха, че всичко е обречено. Но нищо обречено няма.
При приемането на всяка една държава в Евросъюза е имало икономическо и политическо разочарование. У нас то е национално. Имаме безсилното и неприятно усещане, че държавата се разпада. Демокрацията води до събития, които разграждат, корозират националното съзнание. Българите днес са най-самотната и прецакана нация на планетата. Уникално състояние.
Но не всичко е обречено. Има един незаобиколим фактор. Всяка партия си прави сметките за активност между 30 и 40 процента. Трябва днес да помолим българите да обърнат внимание на елементарната математика. Престанете да пъшкате и да се оплаквате, сякаш робството е неминуемо.
Хванете се за числата и мислете
Всичко друго е за апатичните овце, в които сме на път да се превърнем.
Ето я елементарната математика. Ако една партия взима 15 на сто от гласовете при 30% избирателна активност, то при двойно повече гласували същата партия едва ще събере 7%. Сметката е кръчмарска, но в нея кръчмарят е нацията, не партиите. Партиите днес си правят сметката без кръчмаря. Всеки техен сценарий ще бъде разбит, ако излезем да гласуваме. Това досега не сте го чували. Всички повтарят, че нищо не зависи от вас. Ако повярвате в това, то ще се превърне в истина.
Електоратът на Доган, от който всички вече се плашат, не е способен на чудеса. Той просто вярва на лидера си и го харесва дори когато той говори ненормални работи. На чудеса са способни тези, които утре излязат да гласуват. Даваме пример с Доган, защото той е най-обсъжданият. Но дори да приемем, че някъде е писан сценарий за утрешните избори, трябва да разберем, че същият сценарий не струва нищо, ако активността е над 50%. Разберете това и им объркайте сметките. Системата за гласуване е сменена и по-добра отпреди. Няма да има загубени гласове. Изберете си кауза. При други народи разочарованието е майка на нови каузи.
У нас разочарованието е като погребение - все едно няма връщане назад.
Знаем, че ви се интелектуалничи и отстрани изглежда смешно. И едната партия говори за българския народ, и другата говори същото, но партиите се мразят така, сякаш народите са два. Но народът е един, поне така казват. Същият народ може да направи чудеса. Същият народ трябва да направи ясно разделение кой го е лъгал досега и кой още не го е лъгал. И не е задължително да ни излъжат отново. Наистина моментът е критичен. Излезте бе, маскари! Излезте и им покажете, че не сте тълпа, марди, рая и прочие стадо. Върнете си държавата, за която казват, че била в Европейския съюз. Държавата си личи по хората. Другото е география за начинаещи.
Утре ще се разбере колко струвате. Най-недоволният и нещастен народ ще бъде с ясната диагноза - жив ли е, или не е жив. Едно е да си недоволен и жив, друго е да си недоволен и мъртъв. Разликата е като неудобна гарсониера и тесен в раменете гроб. От това зависи дали утре децата ви ще се върнат, или ще тръгнат да стават не-българи. Само от това зависи - нуждаем се от доказателство, че сме живи. И че не сме толкова глупави. Излезте, казвам ви, мамка ви и народ!