Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2008 20:14 - Боговете на Долнослав - част ІІ
Автор: skribezium Категория: Туризъм   
Прочетен: 5567 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 14.05.2011 17:50


  image БОГОВЕТЕ НА ДОЛНОСЛАВ  
          част ІІ       
В южното помещение на втория храм намерили пещ, приличаща на разкрасена торта. Станало очевидно, че помещението се е преустройвало нееднократно, но загадъчната пещ винаги оставала на същото място. За какви нужди е било необходимо да бъде именно тук? Археолозите продължавали както обикновено да свалят от храма слой след слой. Слизайки все по-надолу те едва не пропуснали съвсем малка подробност. На глинения под се отделила малка  полоса. Това  бил характерен похват за културата на енеолита: по съдове, стени, идоли се нанасяли охрени рисунки. Но на земята за първи път се виждало нещо подобно. Грижливо, с връх на игла, милиметър след милиметър започнали  да разчистват това място, за да разкрият изображението. Когато били свалени и последните песъчинки пред очите им се отрил незабе-лежим сантиметър-два рисунък: на бял фон бил нанесен триъгълник в охрен цвят. Какво означавал той – археолозите не знаели. В търсене на други рисунки те се натъкнали и на друга загадка.  Под глинения под преминавала цяла система от тръби, започваща от пеща и продължа
ващи в западна посока.  Тръбите ту се стеснявали, ту разширявали диа-метрално, променяли нивото си, но почти всички излизали на повърхността до самата стена. Това било съвършено уникално и абсолютно неясно по своето предназначение съоръжение. При това било замаскирано за очите със специално покритие, което едновременно било и произведение на изкуството. Покритието било от глина и представ-лявало  огромен релеф от различни фигури, затворени в подобие на рамка. Част от релефа бил силно пострадал от времето, но затова пък друга, по-голяма била добре запазена. Именно тук археолозите намерили незабележимия триъгълник – в композицията от релефни и плоски изображения. Те били в червени, черни и зелени бои. Рисунка от геометрически фигури – триъгълници, ленти, спирали – постепенно преминавала към релефа и завършвала в централната композиция.

      Това било седяща жена. Подобни канонически показвания на богинята –майка учените били срещали. Но тук седящата жена държала в ръцете си две деца. Такова релефно представяне археолозите виждали за първи път, естествено без да правят никаква аналогия с християнството.

      На изобразителното поле над богинята – майка се намирала малка мъжка фигурка в цял ръст, в доста схематично изпълнение. От други такива я отличавала непропорционално висока корона. Вероятно тя означавала привилегированото положение на жреца.

      Обединяващ елемент на тези фигури, женската и мъжката, се явявала змия.

      Но какво било това релефно изображение? Едва ли толкова сложно и изкусно изпъленно то е служило само за маскиране на системата от тръби?...

      И за какво е било необходимо това?

      Връзката му с пеща била безспорна, впрочем както и самия релеф. Може би това е бил музикален инструмент, своеобразен “орган”? Акустици предположили, че от пеща към тръбите се подавал топъл въздух, който се сблъсквал там със студения. Така при определени условия се раждали звуци. Релефа служил за резонатор, а силните и неестествени звуци е трябвало да впечатлят  събралите се в храма хора и да доловят божия глас.

      Има  още една хипотеза.

      Тази конструкция е била своеобразна “машина за аромати”. Можем да си представим, че в пеща се подгрявала смес от сухи ароматични и наркотични растения. Мирисът постъпвал в тръбите, а след това от дупките се разпространявал в помещението, произвеждайки омайващо действие и предизвиквайки различни видения. Възможно е създаването на такава обстановка да е била нужна при жертвоприношения – та нали в храма вече намерили олтар.

       Но оставал въпроса: струвало ли си е да се изгражда тази хитроумна конструкция от различни по диаметри и ниво тръби и да се покриват с изкусния релеф? Едва ли в скоро време ще бъде възможно с пълна увереност да се отговори на всички тези въпроси.   
image

Безусловно е друго. Тези находки потвърждават, че в културата на енеолита във втората половина на ІV хилядолетие пр.н.е. /както се датира времето на създаването на този култов център от Ана Радунчева/ е достигнала своята кулминация.

Рисунки, изображения, сложни и изкусни релефни композиции, богатството на черно-червения художествен пласт, говорят за това. Даже и да не се разбира съдържанието и смисъла на тази композиция може да достигнем до извода, че в нея е заложен цял митологически сюжет. И освен това трябва да се подчертае нивото на техническите знания на хората от онази епоха и смелостта на  тяхната инженерна мисъл.
                                                            image
Плакат от третия семинар по петроархеология, проведен през 1984 година в Пловдив

със схематично изображение на идол от Долнославския праисторически култов център.

 

Следва продължение......skribezium.blog.bg/turizam/2008/05/26/bogovete-na-dolnoslav-chast.196479




Гласувай:
6



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 2630111
Постинги: 240
Коментари: 2068
Гласове: 23153
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята