Огромния  поток от автомобили, автобуси и  задръствания по асеновградския булевард сам сочи пътя към днешната цел на хора от цяла България. И не само от България.         Първият ми кантакт с пътуващи към целта бе семейство от Бурса. Наши изселници от онези години, на които бяхме прекъснали корена. В таксито, което наехме заедно разбрах, че отиват да се поклонят за здраве на Света Богородица. Разделихме се по-живо, по-здраво пред паркинга на манастира. А ние запалихме свещичка в църквата пред другите икони, защото за иконата на Света Богородица имаше сериозна и бавно движеща се опашка. Взехме от манастирския курбан и тръгнахме по пътеката за Клувията. Мястото, което е известно с това, че едно овчарче през годините на турско иго е открило укри- тата икона на Света Богородица. от нашествениците.         По пътеката, когато тя се разклони и вече се двоумяхме, коя е вярната посока ни настигна едно момче, почти юноша. Той ни поведе по верния път  и се разговорихме. Беше студент по електроника в Техническия университет       в Пловдив, специалност Електроника. От с. Три водици, до гр. Стамболийски. Всяка година на този ден идвал тук. Тръгнал от Пловдив в 8 часа и близо три часа чакал на опашката, за да се докосне до иконата на Светата майка.         Когато след час и половина пристигнахме пред аязмото-параклис, момчето се прекръсти, поклони и влезе в малкия храм. А аз му се възхитих. Възхитих му се, че още от тези младежки години в него има от нашите традиции, че е възпитан, внимателен и приятелски настроен към хората. Не го попитах за името, но това не е необходимо. Достатъчно беше, че срещнах един добър човек.        Ние също влязохме в аязмото, в което бликаше ледена вода. Поизмихме лицата и очите си и поседнахме на пейката под сянката на огромен чинар-столетник. Млада жена отчупваше от разкошно приготвена пита и раздаваше на всички около аязмото. 
И си пожелавахме здраве.        Едно семейство от Симеоновград, /което се оказа, че е познато на мой приятел от казармата / се тюхкаше как е възможно досега да не са идвали по тези свети места и се заричаше догодина отново да тръгнат на път към нашия край.       Но нашата цел – високата скална пещера – църква още не беше достигната и запъплихме по вече прохладната пътека.       И ето я скалата, ето я стръмната стълба, ето го мястото, което е пазило нашата светиня. Провирахме се през стълбите и тесните ниши, запалихме по свещ, поклонихме се  и бързичко тръгнахме нагоре , защото след нас по стълбата вече имаше много хора. Стълбата ни отведе над скалата и оттам бавно и с нов дух поехме надолу към Бачковския манастир и към жаркия Асеновград. 15.08.2008 г.                                                      Ето този маршрут само в снимки: 


        
         сн. 1  Пред входа на Бачковския манастир


      
      сн. 2  Дотук със снимките на Бачковския манастир. Вътре не е разрешено.

     
     сн. 3 И "Канарите" по традиция са тук....

    
     сн. 4  Тръгваме по пътеката към Клувията 


           
     сн. 5  По пътеката....


   
   сн. 6  Някъде сред тези скали и хребети е нашата цел....

  
   сн. 7  Минаваме край костницата на Бачковския манастир. Тук са събрани мощите
              на починалите духовници от манастира.
  

  
   сн.8  Аязмото и вековните чинари.  
  сн. 9  Стенопис във аязмото

 
сн. 10   Водата на язмото. 

 
 сн. 11   Вече се катерим по стълбите, към пещерата, където е укривана иконата.

сн.12  Вътре в скалния малък храм, в който могат да се съберат 2-3 човека.
сн. 13. Каменната пътека над пещерата, която отново ни връща по обратния път


сн. 14 По обратния път към дома


сн. 15  Зад нас остава Клувията и подстъпите към резервата "Червената стена"


сн. 16  Указателната табела за резервата "Червената стена"
сн. 17  Прохлада по обратния път


сн.18 Отново пред вратите на Бачковския манастир, около 18 часа е, а поклонниците 
не спират да прииждат.


сн.19 Последен поглед към манастира....





още снимки от атмосферата на  този ден....

Наистина знаех историята на Богородичната икона от Бачковския манастир, но сега си мисля, че нейната ПРЕЧИСТВАЩА И ЛЕЧИТЕЛНА СИЛА Е заредена от ЧИСТАТА ВЯРА на онова момче, намерило за важно да я опази от поробителя!! Вярата е чудодейната сила, не самата икона.
Поздрави:)