Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2008 09:33 - Асеновград. Оазис под крепостта.
Автор: skribezium Категория: Туризъм   
Прочетен: 11930 Коментари: 19 Гласове:
2

Последна промяна: 16.05.2009 21:14


           Посоката на моя днешен маршрут е отново нагоре, към Асеновата крепост. По асфалтовия път стигам скалата, върху която е кацнал параклис “Свети Илия”. След стотина метра вляво голяма указателна табела крещи в зеления си цвят да тръгна по пътека, създадена от община Асеновград и Ротари клуб за хора в неравностойно положение.  Ако не е тази табела, едва ли незапознатия би се досетил, че малката и тясна пътечка ще го отведе на чудно място. След десет метра  тя става широка, слънчева и приятна. Под мене бръмчат колите по пътя за Смолян и Пампорово, чувам викове и смях на деца, окупирали всеки  по-голям вир на река Чая. А над мене е шосето към крепостта – шумно от коли, автобуси и туристи.

           Вървя по пътеката, а около мене на етажи са разгърнати защитните крепостни стени. Целите са обрасли в бръшлян, дървета и храсти. Личат различни по размери помещения, за които си струва да гадая с каква цел са били построени. И може би точно по тази защитна стена се е движил нашият цар Иван Асен ІІ, или Алексий Слав, отцепил се в собствено деспотство, или гладуващите рицари от малобройния отряд на дук Рение дьо Три. Затварям очи и край пътеката притичва бранител на крепостта, проблясва меч и слушам звук от съприкосновение с броня, наоколо свистят стрели, цвили изплашен кон, викове и бойни възгласи се носят край тесния проход…

         Мисълта ми полита и още по-далече – в каква привлекателна туристическа атракция  биха се превърнали тези стъпаловидно разположени укрепления, ако се разчистят от растителността и бурените. И каква панорама би се открила във всички посоки.

           Прекъсвам  тези мисли от крясък на птица, който предупреждава обитателите, че в тяхното царство навлиза неканен, т.е. аз.

          Пътеката свършва и пред мен се появява малък оазис. Малко изкуствено езеро, три чешми, маси и пейки, остатък от огнище – само това е знак от съвременно човешко присъствие.

Около езерцето шурти студена вода, огромни тополи, брези, орехи, върби, акации са кръстосали клони високо-високо, обвити в бръшлян и с весело чуруликащи птици.

           А най-впечатляващото в този екзотичен кът са две импозантни дървета блатен кипарис. Разкошните им корони и стреловидни осанки са  обвити в  светлозелени,  дори стигащи до светлооранжеви тънки листенца, трепкащи на вятърния полъх и бляскащи между провиращите се слънчеви стрели. Протягам ръка към надвисналия клон и малко клонче се отчупва в дланта ми. Да, листата имат точна прилика с иглолистните, но тези, които са в ръката ми са нежни и крехки, почти като паяжина.

           В края на езерото по една мека, бръшлянова пътека се провирам  и стигам под самата  Асенова крепост. Намирам се под нея, от северната й страна. Слънцето е огряло върха със знамето откъм запад. По стъпалата на крепостта , нагоре към развятото знаме, се движи върволица от хора.

Блъскам се в храсталака от люляк и дрян и търся позиция за снимки. Никога не съм идвал тук и правя множество и хубави фотоси. Но тук е припек и бързам да се върна обратно към оазиса с кипарисите…

           Лягам на пейката и се заслушвам в ромона на водата и птичата песен. Релакс…

           За пътя обратно имам две възможности. Първата – да се върна обратно по същата пътека. Избирам втората  - да се спусна по стръмния склон на изток, без добър ориентир, сред гъста гора и да изляза на пътя за Смолян.

           Спускам се по нанадолнището и след  двеста  метра съм на този път, пред “Високата пещ”. Тръгвам край реката по посока на града. Всички вирове и малки речни плажни ивици са пълни с хора, търсещи прохлада. Стигам до мелницата и  през въжения мост влизам в Асеновград.

          Обръщам се. Определям визуално на кое място съм бил. Високо над тесния речен проход Асеновата крепост изпраща слънцето.

          А на върха й вятърът вее моето знаме.

 

01.09.2008

        
                           Краткия ми разказ в снимки:
         
          Невзрачното начало на пътеката
           
         
         След двайсетина метра...
        

         Край пътеката, която те връща във вековете.
        

          Скала, камък и живот...
         
          
          Стъпям тихо и слушам птиците...
         

          По пътеката, огряна от слънце....
          
          
          Оттук започва...битката. Тропот на коне, звуци от 
            съприкосновение с метал...., бойни викове.....
             
            
                         
         

          
           
           Ето го езерцето...
               
          
          Около него и над него са разстлали клони стари дървета.
           
          
          
          
           
 
         Ето ги и двата блатни кипариса, които ме впечатлиха.  В България единственото находище на Блатен кипарис /Тaxodium distichum/  се намира в гр. Тутракан, до Силистра. Заема площ около  0,2 хектара. 
         В Интернет намерих само една снимка на този дървесен  вид и затова ви показвам множество  мои снимки.
                          
                          
         
         
        

                           
                           
       
         
         
            Както ви казах навсякъде блика вода....
         
          
          Отново снимки от оазиса...
           
 
           
           
     Няколко снимки на Асенова крепост от северната й страна,  из под храсталаците от люляк, акации и дрян.
          

         

        
        
        
        
         Обратният път край реката, към дома...
         

         Брод над (понякога) размирната река...   

        На отсрещния бряг..                 



 
         Последният вир и скала преди да вляза в града.      

 

       Благодаря ви, че бяхте търпеливи!
        



Тагове:   Асенова крепост,


Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. hishi - Очаквам снимките
01.09.2008 11:00
Аз също обичам да вървя по непозната пътека.
Винаги има ново откритие.
цитирай
2. anastasiia - И аз преминах по пътеката...:)
01.09.2008 13:09
И се насладих...Прочистих сетивата си...:)
Никога до сега не бях виждала Блатен кипарис!...
Благодаря за разходката...:)
цитирай
3. libertybell - Хубава разходка и
01.09.2008 16:24
информативна! Благодаря ти:)
цитирай
4. iliada - чУДЕСНА РАЗХОДКА!
01.09.2008 23:29
зАМИРИСА И НА БОР И ПОЧУВСТВАХ ПРОХЛАДА , А
АСЕНОВТА КРЕПОСТ СЪБУДИ СПОМЕНИ.........
цитирай
5. анонимен - Благодаря ти !
01.09.2008 23:34
засрамих се ,че никога не съм ходила в този земен
рай ! дано ми се отдаде скучай да видя тези красоти с очите си! Прекрасен постинг !Поздрави!
цитирай
6. studenneon - чудно!
02.09.2008 11:52
Прекрасни снимки! Както винаги онагледено!
А тази река Чая ли е?
цитирай
7. skribezium - studenneon,
02.09.2008 12:07
Благодаря, това е река Чая, наричана още Чепеларска и Асеница.
цитирай
8. skribezium - lidis,
02.09.2008 12:10
Желая ти да посетиш моя край.Той е едно сърце на България, както Търновград, Плиска, Преслав и още много наши градове-съкровища.
цитирай
9. skribezium - libertybell,
02.09.2008 12:12
Благодаря, че сподели с мен разходката в този малък оазис, който посетителите на Асенова крепост не знаят и го подминават.
цитирай
10. skribezium - anastasiia,
02.09.2008 12:15
Знаеш ли, че и аз за първи път виждам Блатен кипарис. Ако не беше табелката никога нямаше да разбера за него. Това е разкошно и елегантно дърво, за което почти няма нищо в мрежата. И ми се струва, че не е иглолистно, защото листата, които изглеждат като бодлички, всъщност са много меки, нежни и крехки. Не намерих нищо в мрежата, за да се информирам по-добре.
Поздрави!
цитирай
11. skribezium - iliada,
02.09.2008 12:17
Добре ще е от време на време да опресняваш спомените си. Асенова крепост може би те очаква отново?
цитирай
12. skribezium - hishi,
02.09.2008 12:19
Ние нямаме твоята "Порцеланова пътека", но се радвам, че пътеките из България те привличат.
Поздрави за тебе и далечна Япония!
цитирай
13. ninaantonova - Благодаря за разходката!
02.09.2008 17:36
Впечатлена съм. И за пореден път се убеждавам, че природа като нашата няма никъде в света. За това си мисля и ще го изрека на глас - България е раят на земята. Лека и приятна вечер. :))))))))
цитирай
14. анонимен - usa
05.09.2008 03:48
blagodarya za prekrasnite snimki!!!tezi,pokray rekata me vurnaha sus godini nazad,kogato ,kato detsa luduvahme v neya prez vakantsiite!blagodarya vi oshte vednuj!!!
цитирай
15. skribezium - за коментар № 14
05.09.2008 08:47
Радвам се, че моя постинг ви е върнал по родните места и мислено сте били по пътеките, които обичам.
Желая ви щастлив път обратно към България!
цитирай
16. enjoy6 - Благодаря за поредната
06.09.2008 17:21
красива разходка из тези прекрасни места!
Поздрави за голямото родолюбие струящо от блога ти!
Приятен ден!
цитирай
17. skribezium - enjoy6,
06.09.2008 17:50
Думите ти ме правят щастлив. Благодаря ти!
цитирай
18. анонимен - за блатния кипарис
20.10.2008 10:03
знам още едно находище и даже си отгледах в къщи блатни кипарисчета! От семена!
цитирай
19. hera - Благодаря отново!
15.11.2008 20:57
Благодаря отново!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 1831455
Постинги: 240
Коментари: 2067
Гласове: 23146
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята