Прочетен: 19412 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2009 21:14
Посоката на моя днешен маршрут е отново нагоре, към Асеновата крепост. По асфалтовия път стигам скалата, върху която е кацнал параклис “Свети Илия”. След стотина метра вляво голяма указателна табела крещи в зеления си цвят да тръгна по пътека, създадена от община Асеновград и Ротари клуб за хора в неравностойно положение. Ако не е тази табела, едва ли незапознатия би се досетил, че малката и тясна пътечка ще го отведе на чудно място. След десет метра тя става широка, слънчева и приятна. Под мене бръмчат колите по пътя за Смолян и Пампорово, чувам викове и смях на деца, окупирали всеки по-голям вир на река Чая. А над мене е шосето към крепостта – шумно от коли, автобуси и туристи.
Вървя по пътеката, а около мене на етажи са разгърнати защитните крепостни стени. Целите са обрасли в бръшлян, дървета и храсти. Личат различни по размери помещения, за които си струва да гадая с каква цел са били построени. И може би точно по тази защитна стена се е движил нашият цар Иван Асен ІІ, или Алексий Слав, отцепил се в собствено деспотство, или гладуващите рицари от малобройния отряд на дук Рение дьо Три. Затварям очи и край пътеката притичва бранител на крепостта, проблясва меч и слушам звук от съприкосновение с броня, наоколо свистят стрели, цвили изплашен кон, викове и бойни възгласи се носят край тесния проход…
Мисълта ми полита и още по-далече – в каква привлекателна туристическа атракция биха се превърнали тези стъпаловидно разположени укрепления, ако се разчистят от растителността и бурените. И каква панорама би се открила във всички посоки.
Прекъсвам тези мисли от крясък на птица, който предупреждава обитателите, че в тяхното царство навлиза неканен, т.е. аз.
Пътеката свършва и пред мен се появява малък оазис. Малко изкуствено езеро, три чешми, маси и пейки, остатък от огнище – само това е знак от съвременно човешко присъствие.
Около езерцето шурти студена вода, огромни тополи, брези, орехи, върби, акации са кръстосали клони високо-високо, обвити в бръшлян и с весело чуруликащи птици.
А най-впечатляващото в този екзотичен кът са две импозантни дървета блатен кипарис. Разкошните им корони и стреловидни осанки са обвити в светлозелени, дори стигащи до светлооранжеви тънки листенца, трепкащи на вятърния полъх и бляскащи между провиращите се слънчеви стрели. Протягам ръка към надвисналия клон и малко клонче се отчупва в дланта ми. Да, листата имат точна прилика с иглолистните, но тези, които са в ръката ми са нежни и крехки, почти като паяжина.
В края на езерото по една мека, бръшлянова пътека се провирам и стигам под самата Асенова крепост. Намирам се под нея, от северната й страна. Слънцето е огряло върха със знамето откъм запад. По стъпалата на крепостта , нагоре към развятото знаме, се движи върволица от хора.
Блъскам се в храсталака от люляк и дрян и търся позиция за снимки. Никога не съм идвал тук и правя множество и хубави фотоси. Но тук е припек и бързам да се върна обратно към оазиса с кипарисите…
Лягам на пейката и се заслушвам в ромона на водата и птичата песен. Релакс…
За пътя обратно имам две възможности. Първата – да се върна обратно по същата пътека. Избирам втората - да се спусна по стръмния склон на изток, без добър ориентир, сред гъста гора и да изляза на пътя за Смолян.
Спускам се по нанадолнището и след двеста метра съм на този път, пред “Високата пещ”. Тръгвам край реката по посока на града. Всички вирове и малки речни плажни ивици са пълни с хора, търсещи прохлада. Стигам до мелницата и през въжения мост влизам в Асеновград.
Обръщам се. Определям визуално на кое място съм бил. Високо над тесния речен проход Асеновата крепост изпраща слънцето.
А на върха й вятърът вее моето знаме.
01.09.2008
Краткия ми разказ в снимки:
Невзрачното начало на пътеката
След двайсетина метра...
Край пътеката, която те връща във вековете.
Скала, камък и живот...
Стъпям тихо и слушам птиците...
По пътеката, огряна от слънце....
Оттук започва...битката. Тропот на коне, звуци от
съприкосновение с метал...., бойни викове.....
Ето го езерцето...
Около него и над него са разстлали клони стари дървета.
Ето ги и двата блатни кипариса, които ме впечатлиха. В България единственото находище на Блатен кипарис /Тaxodium distichum/ се намира в гр. Тутракан, до Силистра. Заема площ около 0,2 хектара.
В Интернет намерих само една снимка на този дървесен вид и затова ви показвам множество мои снимки.
Както ви казах навсякъде блика вода....
Отново снимки от оазиса...
Няколко снимки на Асенова крепост от северната й страна, из под храсталаците от люляк, акации и дрян.
Обратният път край реката, към дома...
Брод над (понякога) размирната река...
На отсрещния бряг..
Последният вир и скала преди да вляза в града.
Благодаря ви, че бяхте търпеливи!
Винаги има ново откритие.
Никога до сега не бях виждала Блатен кипарис!...
Благодаря за разходката...:)
АСЕНОВТА КРЕПОСТ СЪБУДИ СПОМЕНИ.........
01.09.2008 23:34
рай ! дано ми се отдаде скучай да видя тези красоти с очите си! Прекрасен постинг !Поздрави!
А тази река Чая ли е?
Поздрави!
Поздрави за тебе и далечна Япония!
05.09.2008 03:48
Желая ви щастлив път обратно към България!
Поздрави за голямото родолюбие струящо от блога ти!
Приятен ден!
20.10.2008 10:03
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята