Прочетен: 16130 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2008 18:52
Обичам това място на края на града. Сградите
са кацнали върху една скала над смолянския път. Панорамата не е всеобхватна, както горе на високия параклис “Свети Димитър”, но е изключителна. В северна посока е част от града, пред мен са църквите “Свети Георги” и “Света Богородица Благовещение”, на юг се е стрелнала към небето Асеновата крепост. А под нозете ми шуми Чая – и спокойна, и буйна, и шепнеща, и заканително бясна.
Метоха е комплекс от средновековни сгради, в които времето на забравата е показало разрушителните си възможности.
Днес можем да видим само част от великолепието на съграденото от старите майстори. Над всичко се извисява камбанарията, а на северната стена на църквата „Свети Георги Метошки” са непокътнатите икони, за които се говори, че са изписани от Захарий Зограф. Учудващо е, че винаги тази църква, която е към Бачковския манастир е винаги затворена, непристъпна и недостъпна за хората. Сякаш ръководството на Бачковския манастир иска завинаги да се забрави, че дверите на този храм някога са били отворени и са посрещали поклонници и странници от близо и далече.
Немарата е повсеместна . Разрушените етажи на сградите са пленени от храсталаци, треви и насекоми.
Няколко деца чоплят по зидовете и стените. Тръгвам да ги разгоня, но се спирам… Може би една намерена старинна монета ще разгори огъня на познанието и от тях след време ще израстне българския археолог Шлиман.
А тук би могла да се развие чудесна база на православната иконопис и дърворезба където да отсядат млади творци и да добиват опит от най-добрите български и чужди жудожници.
Много бих искал този постинг да достигне по някакъв начин до негово преосвещенство енергичния и харизматичен Пловдивски митрополит Николай, до кмета на Асеновград д-р Христо Грудев, до родолюбиви патриоти от града, областта и страната.
И дай, боже, след години този бисер на нашата вяра и определение за принадлежност се въздигне в първоначалното си великолепие и величие.
…………
Едри капки дъжд и бурен вятър прогонват хората от площадчето към града. Гръмотвореца Свети Илия препуска с огнената си каляска из настръхналото небе. По оголените каменни зидове на странноприемницата се стичат струи вода, откъртва се камък, след него втори. Падат в реката и тя ги поема в бързеите , завихря ги във вировете и ги изтласква обли, малки и жалки. И ги понася надалече, към Марица и Беломорието, където се превръщат в безроден и безпаметен пясък на някоя крайбрежна ивица…
Още една частица от Метоха, от нас, от нашата идентичност е загубена…..
……………………………….
Имам една графика на Метоха на асеновградския художник Тихомир Панайотов, рисувана през далечната 1979 година, когато все още е бил неразрушен. Към нея добавих част от моето множество снимки на района. Добавих и композиция на песента „Зайди, зайди слънце”на един голям музикант. И сърцето ми заплака, зарида с последното дихание на една реликва…
Най-новата камбана на Асеновград ще ни п...
Любителите на екстремни спортове се съби...
Дано, дано.
21.12.2008 20:24
За сметка на това ще ви строят огромна джамия.
Весели празници!:)
Вярвам, че това ще стане!
Благодаря ти, че си написал този постинг!
Не умеем да ценим и поддържаме истински ценните си неща и светини.На крачка сме от погубване на българското за жалост.
Поздрави!
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята