6 май е големият празник на Балканите. Гергьовден, Гергевден, Джурджевдан, Хадърлес и още определения според етносите.              Имам какво да ви разкажа и за двата храма в Асеновград, носещи името на Свети Георги – най-големия на източния бряг на Чая от 1845 година и по-стария на - западния бряг от ХV век. Докато първата е като копие на зографската „Свети Георги", втората е тип византийска базилика, характерна за Средновековието.                 Но днес е и Денят на храбростта на Българската армия. Денят на нашата армия.               Тази, която през вековете отстояваше този балкански ветровит кръстопът, понякога губеше и отстъпваше, но много по-често развяваше победното знаме по кървавите окопи на битките. От тези битки за българската земя днес имаме имена, които остават сред нас завинаги и имена, които никога няма да узнаем.               В битките при Ахелой, Шипка, Булаир, Одрин, Драва и къде ли не още загиваше цвета на нацията, младостта и надеждата на българската земя. Затова генерал Вазов
след битката за превземането на непристъпната Одринска крепост се обръща към обикновените войници с най-топлите думи, които един генерал може да каже към своите оредели редици. Нямаме и пленено знаме, нито един музей във света няма в притежание наша реликва, защото в събирателен образ на един пленен полковник, укривал в продължение на три месеца около тялото си знамето на частта се открива нашата чест и достойнство.                Но цената на свободата за всяка нация е саможертвата.                И ако днес хленчим и мърморим, упрекваме, че нашата армия присъства в Ирак, Афганистан и другаде трябва да знаем, че способността на войската да защити свободата ни е тренировка в близки до реалността военни действия, а не в кабинетни схематични упражнения.                 Но сега е празник!
                Денят на нашата армия!                 Излизат от казармите към площадите на градовете нашите знамена. Знамената на нашата храброст, чест и слава пристъпват тържествено с маршовете на нашето достойнство.                  Да им отдадем чест и да им се поклоним!                  Честит Ден на храбростта на българската армия!                  Честит Гергьовден!    

Стенопис на северната стена на храм "Свети Георги", кв. Метоха, Асеновград


 

            Изглед към храм "Свети Георги" - Асеновград

 

Българска гвардейска част преминава по Шан-з-Елизе в Париж с бойното знаме
на гвардейската част. За първи път те участват във военен парад извън
територията  на България. Снимката е от 14 юли 2007 година на Пресцентъра
на Министерство на отбраната.

Нищо не оправдава участието на бъргарски войници в чужди държави, отдалечени на хиляди километри. Идейните и военни доктрини се променят, а загиналите млади българи са си загинали. Новият президент на САЩ възприема нова политика спрямо Ирак. Много страни изтеглиха или ще изтеглят своите контингенти. Защо беше нашето участие? За тренировка в реални условия ли? Или за няколко пробити долара?
Иначе харесвам твоите постинги, Асеновградчанино! :)

Много ми хареса

Приемам мнението ти. То се различава от моето, но всеки има своите аргументи да отстоява позицията си. С моя аргумент, че ако нямахме саможертвата на българския войник днес не бихме имали какво да празнуваме. Предлагам да не продължаваме да спорим, защото темата е огромна, а всеки от нас да запази позициите си, а някога като се срешнем на маса ще извадим камите и томахавките и ще спорим. Лека и приятна празнична вечер!

Поздрави за поста.
Бъди здрав.

Честит да ти е празникът!

Честит празник! Свети Георги е един от най-големите християнски светии, покровител на храбростта и мъжеството. Вероятно затова Гергьовден е един от най-големите празници у нас и се почита от всички - българи, турци, цигани, арменци, евреи...
Честит да е Денят на Българската армия на всички български военнослужещи, независимо в тоя точка на света се намират! Поздрави!

благодаря за пожеланията и честитката за 6 май, ее как си си сложил песента на блога, и мога ли да слагам клипове от ю тъб повече от един клип в един постинг? :)