9 май - Денят на Европа, Денят на победата.          Отдалечаваме се година след година от онзи девети май на 1945 година, когато в сърцето на Европа замлъкват оръдията на най-опустошителната война. В изпепеляващия огън са разрушени Берлин, Дрезден, Лайпциг, Ковънтри, Сталинград, Варшава. Милиони хора са загинали, милиони хора по пътищата на Стария континент търсят пътя към дома. За да го намерят опожарен, обруган, без следа от най-скъпите.        Трагедията на войната е достигнала до всички краища на света, който ще се възстановява мъчително и бавно ще лекува това, което е изличимо. Неизличимото ще остане завинаги в поколения напред.
       Едно безумно противостояние, в което се жертва човечеството.        Бил съм във Волгоград /Сталинград/, където вървейки по стъпалата на Мамаев курган гребнах с ръка шепа земя. Ръката ми се напълни с метални остатъци  от онези години. Там земята беше горяла с железните осколки. В самия град една сграда е оставена невъзстановена – промушена, прободена, разстреляна от оръдия и куршуми.        А в Дрезден, наред с великолепието на бароковия Цвингер и картината на Рафаело „Сикстинката мадона” като разпятие божие на един площад стоеше църквата „Фрауенкирхе” – по същия начин срутена и плачеща, грамада от камък и тухли. /Когато бях там още не бе възстановена/        Затова Денят на победата заслужава своето място в нашия календар. Заради огромното послание, което носи.        Денят на Европа, който идва официално през 1985 година по решение на лидери на Европейския съюз е празник, в който чрез „Одата на радостта” европейските държави и народи заявяват своето желание и надежда, че Стария континент никога няма да повтори онези разрушителни години.         Днес ги няма телените заграждения по границите.         Днес я няма Берлинската стена.         Европейските народи живеят в относителен мир и спокойствие.         И независимо дали 9 май е Ден на Европа или Ден на победата        НЕКА ДА БЪДЕ ПРАЗНИК!       

С Днем великой Победы!


Чевствуем погибших и живых,
Тех, кто пал, Отчизну защищая,
Имена навек запомним их,
Жизнь они свою за нас отдали.
С каждым годом все короче ряд
Очевидцев тех боев кровавых,
Пусть же взрывы больше не гремят,
Не тревожат засторелой раны.
Ваш геройский подвиг не забыть,
Пусть года бегут неумолимо,
Но сирени бархатная кисть
В вашу честь цветет неопалима!

...утопично

Нека се помни, нека се знае, нека се чества, благодаря!