Постинг
14.09.2010 18:13 -
Параклис "Свети Кръст" - Асеновград, 14.09.2010 г.
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 7640 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2010 19:32
Прочетен: 7640 Коментари: 7 Гласове:
7
Последна промяна: 14.09.2010 19:32
Малко са параклисите из страната, които носят името на кръста Господен. Един от интересните параклиси на Асеновград. Рядко може да се стрещне храмова постройка с това име. Създаден е през 18 век и е част от литийните шествия в града. Празнува на 14 септември - Кръстовден. Намира се на ул. "Драгоман"- недалече от църквата "Св. Николай".
Само няколко снимки от днешния ден около "Свети Кръст"
Напускаме района на "Свети Кръст" и по малката уличка тръгваме в друга посока:
Нещо, което радва очите - българско, близко и съвременно
На уличката се натъквам на стара порта, но ме привлече детайла върху нея
"БАЛКАНЪ" - НАРОДНО ОСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО. Поздравления за собствениците, които са запазили тази частица от изгубената България и града.
Целта ни - отново на "Свети Ян". Великолепен стил, почти идентичен със строителството на "Асеновата крепост", разперил кулата си над последната улица на града, властелин над скалите!
Тъй като много пъти съм снимал храма, но никога от северната страна, сега се превръщам във фото-птица и по скалата и стръмните и камъни отивам от към север.
Това за първи път го виждам и за първи път го снимам
Явно тук са пълзяли някога пламъци на унищожителен пожар
От тук се открива панорама към 4 от църквите на града
Накрая "Св. Ян" отново ни изпраща към града, оставяме го сам, сред скалите, но той е близо до нас. Когато вдигнем очи е винаги там. И ще пребъде!
ЧЕСТИТ КРЪСТОВДЕН!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Само няколко снимки от днешния ден около "Свети Кръст"
Напускаме района на "Свети Кръст" и по малката уличка тръгваме в друга посока:
Нещо, което радва очите - българско, близко и съвременно
На уличката се натъквам на стара порта, но ме привлече детайла върху нея
"БАЛКАНЪ" - НАРОДНО ОСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО. Поздравления за собствениците, които са запазили тази частица от изгубената България и града.
Целта ни - отново на "Свети Ян". Великолепен стил, почти идентичен със строителството на "Асеновата крепост", разперил кулата си над последната улица на града, властелин над скалите!
Тъй като много пъти съм снимал храма, но никога от северната страна, сега се превръщам във фото-птица и по скалата и стръмните и камъни отивам от към север.
Това за първи път го виждам и за първи път го снимам
Явно тук са пълзяли някога пламъци на унищожителен пожар
От тук се открива панорама към 4 от църквите на града
Накрая "Св. Ян" отново ни изпраща към града, оставяме го сам, сред скалите, но той е близо до нас. Когато вдигнем очи е винаги там. И ще пребъде!
ЧЕСТИТ КРЪСТОВДЕН!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Д-р Ст. Младенов. Етимологичен речник, С...
Марихуаната - едно добро и почтено расте...
ТРАКИЙСКИЯ НАДПИС ОТ ЕЗЕРОВО
Марихуаната - едно добро и почтено расте...
ТРАКИЙСКИЯ НАДПИС ОТ ЕЗЕРОВО
Следващ постинг
Предишен постинг
Прекрасни снимки и интересен разказ за един стар, с чудесни традиции град
в деня на Кръстовден .
Въпреки ,че добре познавам Асеновград ,удоволствие беше за мен да те придружа до " СВ. Ян ".
Благодаря ти !
цитирайв деня на Кръстовден .
Въпреки ,че добре познавам Асеновград ,удоволствие беше за мен да те придружа до " СВ. Ян ".
Благодаря ти !
Naistina prekrasni momenti prresuszdava6 s obektiva...Ima6 uset i dux!!
Mnogo mi xaresva na4ina po koito vodi6 gostite :)))
цитирайMnogo mi xaresva na4ina po koito vodi6 gostite :)))
Благодаря ви!
цитирайМожеш ли да разкажеш малко повече за св. Ян. Изглежда много стара.
цитирайПараклисът "Св. Йоан Предтеча" или както е известен сред жителите на града "Св Ян" е разположен в западните покрайнини на Асеновград, и е живописно кацнал на непристъпна отвесна скала.
Произхода му се датира различно ... от към XI до XIII - XIV век и се определя основно по архитектурните му белези. Приет е за параклис, но е по-скоро църква със своите големи размери (дължина - 8м, широчина - 5,5м и височина около 5 метра). Еднокорабна, с тристенна абсида сграда, без нартекс.Градежа е от ломени камъни, редуващи се с тухлени пояси.Фасадата е украсена с псевдоконструктивни слепи арки.
По строеж прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост, Бакуриановата метошка църква Св Георги и Костницата при Бачковския манастир
При всичките,изброени по-горе и показани на снимките ,които се и намират в радиус от 5 км, виждаме тези редуващи се тухлени с каменни пояси, по ъглите - бигор зидан с хоросан, "псевдоконструктивни" ниши по фасадата, пода който е от четвъртити тухли и т. н.
Има само едно различие, което е характерно само за параклиса - шест процепа високо на северната стена, наподобяващи бойници, които в случай на нужда са помагали тази богослужебна сграда да се превърне в истинска крепост.
Сигурно заради тях го наричат още и "Бойницата"
Декориран е с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън има тристенна форма и три малки прозорчета.
Дебелината на стените е 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика.
Преди 800 години "св. Ян" е бил крепостна църква в калето "св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака (Асеновград)
от север.
Според арх. Стоилов по значимост е равностоен на Асеновата крепост и на цървата в нея
Дълги години храмът е задоволявал богослужебните нужди на града, но явно в края на XVIII или началото на XIX век е полуразрушен. Най-вероятно това става по време на кърджалийските нападения. Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която беше заменена по време на последните реставрационни работи. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от това време. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, сигурно в лошо състояние тогава е било покрито с непрекъснат слой мазилка.
Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Направено е подробно архитектурно заснемане през 1983 година, като стените на наоса са сондирани за предполагаемо изписване и с изследователски намерения.
Храмът "се. Йоан Предтеча" е отворен за посещения всяка събота от 14 до 16 часа.
цитирайПроизхода му се датира различно ... от към XI до XIII - XIV век и се определя основно по архитектурните му белези. Приет е за параклис, но е по-скоро църква със своите големи размери (дължина - 8м, широчина - 5,5м и височина около 5 метра). Еднокорабна, с тристенна абсида сграда, без нартекс.Градежа е от ломени камъни, редуващи се с тухлени пояси.Фасадата е украсена с псевдоконструктивни слепи арки.
По строеж прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост, Бакуриановата метошка църква Св Георги и Костницата при Бачковския манастир
При всичките,изброени по-горе и показани на снимките ,които се и намират в радиус от 5 км, виждаме тези редуващи се тухлени с каменни пояси, по ъглите - бигор зидан с хоросан, "псевдоконструктивни" ниши по фасадата, пода който е от четвъртити тухли и т. н.
Има само едно различие, което е характерно само за параклиса - шест процепа високо на северната стена, наподобяващи бойници, които в случай на нужда са помагали тази богослужебна сграда да се превърне в истинска крепост.
Сигурно заради тях го наричат още и "Бойницата"
Декориран е с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън има тристенна форма и три малки прозорчета.
Дебелината на стените е 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика.
Преди 800 години "св. Ян" е бил крепостна църква в калето "св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака (Асеновград)
от север.
Според арх. Стоилов по значимост е равностоен на Асеновата крепост и на цървата в нея
Дълги години храмът е задоволявал богослужебните нужди на града, но явно в края на XVIII или началото на XIX век е полуразрушен. Най-вероятно това става по време на кърджалийските нападения. Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която беше заменена по време на последните реставрационни работи. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от това време. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, сигурно в лошо състояние тогава е било покрито с непрекъснат слой мазилка.
Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Направено е подробно архитектурно заснемане през 1983 година, като стените на наоса са сондирани за предполагаемо изписване и с изследователски намерения.
Храмът "се. Йоан Предтеча" е отворен за посещения всяка събота от 14 до 16 часа.
Снимките-както винаги, много хубави.
И съдържателни пояснения за това, какво отразяват-българщината.
Бъди здрав, честит 15-и септември, честитна идваща есен!
цитирайИ съдържателни пояснения за това, какво отразяват-българщината.
Бъди здрав, честит 15-и септември, честитна идваща есен!
При следващото ми ходене до Асеновград непременно ще го видя наживо!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 23153
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята