Проектът на община Асеновград "Асеновград - свещената порта на Родопите" е одобрен от МРРБ за безвъзмездна финансова помощ по ОП "Регионално развитие". Проектът ще се финансира по приоритетна ос 3 "Устойчиво развитие на туризма" по схема "Подкрепа на развитието на туристически атракции". Решението на МРРБ е подписано от министър Росен Плевнелиев на 13 октомври 2010 година. Проектът на община Асеновград, който се отнася за Асеновата крепост, е класиран на 7 място с 90,50 точки. Общият бюджет на проекта е 3 231 995 лева, от които безвъзмездната помощ е в размер на 2 665 665 лева. Средствата трябва да бъдат усвоени в рамките на 24 месеца.

         Проектът предвижда подобряване инфраструктурата около паметника на културата "Асенова крепост". Това включва реконструкция на пътя до крепостта, разширяване на вече съществуващия паркинг и изграждане на голям информационен център. Подстъпите към църквата и самата крепост ще останат в автентичен вид, като на по-опасните места се обмисля да се монтират парапети, но така, че да не променят сега съществуващата инфраструктура. В самата крипта на църквата се планира да се оформи зала, която ще се използва като информационно-културен център за мероприятия свързани с културата и религията и презентации на самия културен паметник.

        "Асенова крепост" е паметник на културата от национално значение и е собственост на Национален институт за паметници на културата /НИПК/ към Министерството на културата. За да реализира проектите си община Асеновград, с решение на Министерски съвет, получи правата за стопанисването на паметника.

        Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и е разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. През Средновековието претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.
Източник: http://news.plovdiv24.bg/