Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2011 17:33 - Христос Мурутис - нашият южен съсед за приятелството и новите му измерения
Автор: skribezium Категория: Туризъм   
Прочетен: 2670 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 20.02.2011 17:49



Христос Мурутис

живее в България от 1999 г. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството "Arceland", занимаващо се с управление на недвижими имоти и енергийни проекти на стойност €200  милиона и председател на "Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България - Bullpoa". Пише на български и всички негови текстове са публикувани в личният му сайт. www.mouroutis.com/news.php

Прочетете внимателно това, което казва Христос Мурутис.
Това е един нов призив за взаимно разбиране и опознаване на двата близки народа.



Урок по човечност от нашите братя, българи


imageНеделя, 20 Февруари 2011  •  Публикувано в mouroutis.com

 

Тези дни една моя читателка, българка в Гърция, ми прати следното писмо: „Много ви благодаря за добрите думи, които пишете за българите. Всички повече или по-малко познаваме нашата и вашата история. Но не мога да разбера защо ЦЯЛА Гърция не ни обича. Защо, когато търся работа, трябва да се страхувам, че съм българка? Гърция страда твърде много от нелегалните имигранти, разбирам го, защо обаче слагат и нас в тази категория? Ние сме европейци. Работила съм 22 години като екскурзовод. Говоря 5 езика. Съдбата ни обаче е осакатена, както се пее в една гръцка песен. Как е възможно само поради факта, че произхождам от България, да ме превръщат в човек „втора категория”? И то от кого? От неграмотни жени, на много по-ниско ниво от нашето. Ние, защо ви обичаме и ви уважаваме? Защо знаем историята ви по-добре от мнозина гърци? Такава мегаломания, както в днешна Гърция, за съжаление, не съм виждала никъде другаде. Това е една голяма болест за гръцкото общество. Обичаме вашата страна, песни, история, защо обаче се отнасяте към нас толкова високомерно? Аз, лично, обичам Гърция като своя втора родина, въпреки че гърците ме огорчават. Защо? Много просто. Не можем да плюем по онези, които ни дадоха парче хляб, когато имахме нужда. Дори и когато този къшей хляб беше доста горчив и изкаран с много сълзи. Бих могла да кажа още много неща, но това е най-важното, което идва вътре от мен. Благодаря ви, че отворихте тази тема. Извинявам се, че трябваше да напиша толкова много неща, за да разкрия сърцето си, обаче имах нужда точно от това.”    

Бях качил във Facebook връзка към едно списание „GoGreece.bg”, издавано от българи за Гърция и което действително помага без финансова изгода на гръцкия туризъм, от посещенията на стотици хиляди българи в Гърция всяка година, както и обогатява културната физиономия на Гърция в България. Там написах тогава, съвсем чистосърдечно, „поздравления за нашите братя българи, които полагат тези добри усилия за Гърция. Подкрепете ги и популяризирайте тези техни усилия”.    

От момента, в който започнах да пиша на български език в BgVesti.com и в Capital.bg, както и в личния си блог mouroutis.com, започнах да получавам десетки писма от българи по целия свят, които ми благодарят от сърце за написаното от мен във връзка с моя оптимизъм и перспективите пред България. Също така за начина, по който българското общество трябва да гледа към утрешния ден без да се отчайва и за това, че усилията на един народ, като българския, полагани толкова години след кризата от 1997 г. и идването на МВФ, за да се възстанови и да създаде един нов образ на световната сцена, се вижда как вече дават резултат и превръща тази малка страна в един различен регион на стабилност и прогрес в рамките на Европа.   

Фактът, че съм грък, е накарал тази наша приятелка да ми напише въпросното писмо, което публикувах и искрено ме шокира, доколкото не живея в Гърция, а в България, и не знаех за арогантното отношение на гърците спрямо българските граждани. Иска ми се да вярвам, ча става дума за отношението само на една част от гръцкото общество, а не на цялото. Наистина и аз не мога да си представя, че гръцкият народ, който след Втората световна война се разпръсна емигрантствайки из целия свят, за да просъществува, е възможно да гледа пренебрежително към нашите братя от България, които потърсиха късмета си в Гърция и никога или почти никога не са създавали никакви проблеми. Четейки изпълнените с мъка редове на тази обикновена българка, скърбя с нея и чувствам безгранично чувство на срам от поведението на някои хора в страната, в която съм се родил, в моята родина. Те не могат да се наричат човеци, след като се държат така. 

Ние, които живеем в България, виждаме, че българите са един народ с разбиране, уважение към другия и с интерес възприемат различноста на останалите хора от другите общества и после го прилагат като познание в своя начин на живот и развитие. Рухването на българската икономика през 1997 г. прокуди стотици хиляди хора в странство, които не криеха болката и горчивината от случващото се в България. Тези, които истанаха тук, работиха здраво във фирми и предприятия, създадени от чужденци или други българи, за да доведат страната до днешното й равнище, с което могат само да се гордеят.  Днес те са европейски граждани, равнопоставени с гърците и останалите европейци, членове са на НАТО, участват в почти всички важни международни организации и се превръщат постепенно в една малка страна - икономически модел за Европа. Не искам да се разпростирам и да се спирам на причините, които я различават като икономика, тъй като за това нещо съм писал много пъти.        

Моите гръцки сънародници, които през последните 30 години забогатяха благодарение на европейските фондове в размер на 100 милиарда евро, които обаче не доведоха до създаването на някакви дълготрайни и съществени последици за икономиката на страната, както и от заемите за 300 милиарда евро за вечно гладния търбух на огромния държавен апарат с добре платените чиновници, които имаха възможност да харчат и да стимулират развитието на икономиката чрез нарастване на потреблението, не могат в никакъв случай да бъдат пример за един народ, който се пребори сам и със собствени сили, без заеми и синекурни държавни службици, за да стигне днешното си положение, което напълно заслужава. Когато казвам, че България има само 5 милиарда евро външен дълг, който освен това се очаква да бъде намален още повече благодарение на излишъците, малцина ми вярват. Мнозинството се вторачват в пътищата, нуждаещи се от основен ремонт, в старите, похабени блокове и кооперации, точно защото българската икономика не стимулираше личното потребление със „заеми”, както в Гърция, и затова жизненото равнище тук не се покачи съществено, в момента в който жизненото равнище на гърците нарастна наимоверно в резултат на огромните заеми.  

Това обаче, което се случи и за което българските граждани трябва да се гордеят и с което се отличават от останалите европейци е, че приеха трудностите, живееха с по една супа и филия хляб, когато се налагаше, отидоха в чужбина, за да работят нещо съвсем по-ниско от квалификацията, която имаха, и не се срамуваха от това. Трябваше да оцелеят и го направиха от сърце и душа, знаейки, че в даден момент, в един по-добър ден за тяхната страна, техните усилия ще бъдат възнаградени - нещо, на което вече ставаме свидетели и е видно отвсякъде. Българите имат изключително бъдеще за себе си и своите деца, които изпъкват в университетите по цял свят с отличните си постижения. А самата България е едно благословено място. Има всичко - красива природа, природни богатства и правителство, запретнало ръкави, за да постигне един още по-добър утрешен ден за страната.

На моите сънародници, на онези малобройни гърци с арогантното поведение, бих искал да напомня нещо, което много умни хора са казали вече, че в положението, в което са били отритваните с погнуса от тях, можем много бързо да се озовем и ние, гърците, в резултат на фалиралата ни икономика и действителността в Гърция. Трябва да ги уважаваме и да взимаме пример от самата страна, от България, и нейното развитие от 1997 г. до днес, както и от нейното общество, което изстрада упорито твърде много, за да стигне до днешното си доста по-добро състояние и с перспективи за едно още по-добро бъдеще. Примерите, които можем да взаимстваме са много, стига да имаме желанието да ги видим пред себе си, да вникнем в тях и да ги претворим на практика. Първото нещо, което трябва да направим е да поискаме прошка от който и да било наш анонимен български приятел или служител, когото сме обидили с арогантното си поведение и да си поговорим с него, като равен с равен, така както древните Елини, които поставяли „чужденеца” редом до главата на своя дом.  








Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 2638183
Постинги: 240
Коментари: 2068
Гласове: 23153
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята