Както често се случва Ем Чолаков по Btv атрактивно ме излъга. Обеща прохлада,  даже тук-там дъждец из Централна Южна България. Викам си: ей случихме време, няма да се пържим в неделята, защото срещата щеше да бъде на обяд.

       Прецизно в 13.30 ч. гостите ми се появиха пред паметника на Иван Асен II. Здрависахме се, приветствахме се обръщайки езика си за отдавна ползвани френски  думи и изречения.  Франкофонията трябва да се практикува, иначе ставаш пълна тапа.

       Както и да е преминах на родния си език, тъй като Даниел Жилие говореше добре български за разлика от двете конгоанки. Представих набързо историята на Царя, Стенимахос, Станимака и Асеновград. През моста, чийто декоративни вази с конници на Коста Ламбрев впечатлиха африканките, преминахме на опаления от слънце площад – истинска африканска земя в този час. Показах им  църквата вляво, църквата вдясно, разказах им, че имаме още 10, четири манастира и десетки параклиси в града и по хълмовете наоколо.  И задълбах на любимия откъс от Четвъртия кръстоносен поход, създаването на единственото рицарско херцогство върху българска територия, разоряването на Филипопол от нашия Калоян, спасяването на принц Рение дьо Три от обсадата в Асенова крепост.  Не пропуснах,  разбира се да цитирам летописеца, който казва за обсадения , че „ дълго време е затворен в нея – около 13 месеца – в голяма грижа и в голяма нищета, и от лишения яде конете си…”  С тези думи вече тържествувах над техните учудени погледи, които вероятно не са очаквали такава интересна френско-белгийска история останала в аналите на моя град и държава.

     Преминаваме в ранния  следобед край старата община, историческия музей, търговската улица. Вървим с мосю Жилие напред и си бъбрим за различни неща, зад нас африканките Кристине,  Марие  и пловдивчанката Гергана  се разхлаждат с весели приказки.

     Подготвям ги за асеновградското чудо на чудесата – от чешма да се лее вино.  Усмихвам се под мустак, а французинът по подобен начин  дава знак, че тайнството му е ясно. Спираме пред  чешмите – рибки и всички ахват от удоволствие.  Слизат до тях и се плискат с настроение сякаш са открили оазис в пустиня. Разказът ми продължава за ежегодната традиция от това място на празника на виното да тръгва процесия с икони, хоругви, камбанен звън и веселие  към площада.

     Влизаме в двора на храм „Света Богородица Благовещение” -  малко сянка  най-накрая.  Тук ни чака Елена от ТВ САТ КОМ , с която имаме предварителен план за заснемане на епизод от нейната поредица „Лица”.

Оставяме ги да влязат в храма, да запалят по свещ.  Елена им разказва за преданието защо се нарича „Рибната”  и влизаме в аязмото „Йоан Кръстител”, където спокойно си плуваха  истинските рибки,  даже необезпокоени  от  възклицанието на Марие. Зад завесите откриваме великолепната каменна стела, запазена вероятно от II-III век, на която са издълбани като в тържествено възпоминание слова за гладиаторът Виктор. 

      Под джинджифиловата сянка Елена и Даниел Жилие разговаряха дълго и с видимо настроение, което вероятно ще видим скоро  в нейния епизод.
      Изведнъж се сетихме, че не сме си направили нито една снимка и защракахме с апаратите.

      Тръгваме към Асенова крепост.

      Гостите бяха изненадани, че може да се отиде до крепостта – било им казано, че пътя е срутен и е невъзможно  придвижването. Преминахме въпросния участък и ей ни пред Асеновата. От тук ни пое нашата водачка из скалите на форта Ана Иванова. След реновирането й крепостта се е превърнала в принцеса, която с удоволствие показва прелестите си.

      Десетки посетители пълзят по стълбите и пътеките, правят си снимки на фона на крепостта, знамето и града. Задоволството им личи от настроението и усмивките.

      Ана  развежда гостите ми  просторно  и  вълнуващо из дебрите на българското минало, преминаваме край  археологическите разкопки , влизаме в хладината на криптата.  И отново, сякаш сме се наговорили, за да затвърдят знанията си за Асеновград  им разказва историята за обсадения принц. Моля я да говори български по-бавно. Марие отвръща: „Говорете си, нищо не разбира!”. Мосю Жилие веднага започва превода и Марие вече поклаща утвърдително глава.

      Отново на припек, на Асеневия надпис нашия гид продължава с  битката при Клокотница, укрепването на крепостта от цар Иван Асен II, фактологията по изписване на надписа, който днес можем да прочетем благодарение на Пол Люка, преписал го през 1706 година при пътуването си през Родопите.

 „Още един французин!” – възкликва Даниел Жилие.

През лабиринта от крепостни зидове, водохранилища, малкия крепостен параклис се изкачваме на върха със знамето.  Топлият ветрец го развява над главите ни, създавайки илюзия за прохладност. Правим последните снимки и слизаме надолу, тъй като около знамето се образува тълпа.

      Извън крепостта посядаме на пейка, съжаляваме, че днес не ни остана време да се качим на панорамен изглед от връх Свети Димитър  към града и Горна Тракия , разменяме сувенири и потегляме към града, преминавайки набързо през параклиса „Св. Йоан Кръстител”.

      Сбогуваме се с взаимни благодарности за хубавата неделя, която изкарахме заедно и с обещания за нови срещи в Асеновград.

      Прибрах се слънчасъл, упреквайки Ем Чолаков,  но удовлетворен, че за краткото време успях да покажа най-доброто от Асеновград.