Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2013 21:15 - "ПЕРСЕНК УЛТРА" КАЦНА НА АСЕНОВГРАДСКОТО РАМО! А СЕГА?
Автор: skribezium Категория: Туризъм   
Прочетен: 3775 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 26.11.2013 19:47


 Маратонът през септември беше голямата емоция на града. Основно затова трябва да се благодари на Николай Марангозов. Защото спортното събитие можеше да се случи и на друго място. 

Много дни преди това ентусиазти маркираха  трасето, отбелязваха и отработваха маршрута, след тях някой премахваше знаците и момчетата тръгваха отново да ги възстановяват.

Дойде и петък 13!

Към Асеновград се стекоха десетки майстори и любители бегачи от страната и съседните държави.  Сградата на старата община се превърна в нещо между бежански лагер и аерогара със закъсняващи полети. А всъщност това бе координационният център, към който се стремяха всички - участници, доброволци, организатори или просто обикновени граждани, които любопитно поглеждаха към трескавата подготовка.

Вечерта ни изненада с проливен дъжд и студен вятър. Заради това Николай изрече:"Имаме проблем! Имаме голям проблем!". Но по местата на чек-пойнтовете отдавна бяха застанали десетките  доброволци, радиолюбителите бяха тествали комуникациите, медицинските лица - готови да помогнат, военните - готови за екстремна ситуация.

Площадът беше пуст, мрачен и скучен...

Но малко преди полунощ хората излязоха от кафенетата и музеите (беше асеновградската нощ на музеите и галериите - какво великолепно съчетание!) и изпълниха площада.

Възгласи, приветствия, усмихнати лица. В дъжда се случваше нещо невероятно, неочаквано и голямо. Множеството бе с щастливи лица от зрители и предстартова емоция за маратонците.

Като призив и тържество на духа се разнесе нашето епично и космическо послание "Излел е Дельо хайдутин".

3,2,1! Старт!

Под възгласите и овациите на асеновградчани по хлъзгавите пътеки на планината потеглиха най-смелите. За да възкресят на асеновградска територия легендата и истината за войника Фидипид, пробягал разстоянието между Маратон и Атина и  възвестил победата над Дарий.

 Но това беше старт на Ултра маратон. Неговият формат е с допълнителни екстри в посока трудност - силно пресечен и тежък терен, сурови климатични условия, голяма денивелация.

Имаше доста заблудени по пътеките. Едни поради невнимание и недоглеждане, други поради неопитност или частично липсваща маркировка. Какво са преживели по мокрите и ветровити пътеки на Родопите? Или как са почувствали атмосферата на асеновградския "Персенк Ултра"? Всеки по своему.

Разговарях с Раду Миля, 25-годишен, студент в Букурещкия институт по геодезия и картография: "Прекрасен град и планина. Невероятни гледки и хубави хора. Удоволствие бе за мен да се запозная с най-добрия български планински бегач Кирил Николов. По трасето аз се борих, аз страдах и накрая се усмихвах. Трябва да благодаря на организаторите и обещавам, че догодина ще бъда първи в "Персенк Ултра". 

 В блога си Василис Периклеус, от Кавала, Гърция, класирал се на 3-то място написа: "Получи се

някаква каша, не знаех какво се случва, просто следвах тълпата. Движа се. Най-накрая намерих знака. Мисля, че трябва да бъде по-добре обозначено или да има човек, който да покаже на бегача посоката...Маршрутът е красив. Защото това е същата планина, но от другата страна на границата. Красотата е такава, че не можеш да се чувстваш отегчен и уморен. Преди да стигна на шести пост трябваше да мина по каменен мост, който е много впечатлителен. Едно момче ми каза, че е естествен. Това ме изненада и запомних името на български - "Чудните мостове". На девети пост български доброволец ми говори на гръцки и казва: "Ако тръгнеш сега, ще бъдеш четвърти!" Когато се появих на Асенова крепост бях впечатлен, че никой не ме приветства, нито един жест на подкрепа, което показва безразличието или незнанието за събитието. Във Франция например е друго. Там те аплодират и те карат да се чувстваш окрилен."

Красимир Русев ми писа:  "Догодина се надявам пак да участвам, защото ми е за първи път такова голямо и тежко състезание и неочаквано се класирах толкова напред, въпреки че бях просто заради участието. Още тази седмица обаче се надявам да отида на още едно подобно събитие и лека полека да се подготвям за другата година"

Антон Иванов, сподели с мене на следващата вечер: "Страхотно! Направо ми се иска тепърва да предстоеше. Не мога да намеря думи да опиша емоцията. Поздрави за организацията!"

Здравка Божалова, асеновградчанка: " Благодаря Ви, че бях част от това значимо събитие!Благодаря на организаторите за неуморния им труд, за самообладанието, което запазиха, за уморените им погледи, съчетани с усмивки, но най-вече за това, че показаха как трябва да се случват нещата! Благодаря на доброволците, които отделиха от времето си и дадоха много от себе си, за да се получи този маратон! Благодаря на всички състезатели, че ме накараха да изпитам забравени трепети и да се усмихвам дълго време! Благодаря и на публиката на старта и финала, които съпреживяваха емоциите на състезателите!"

 Във всички отзиви, които прочетох или получих се подчертава неповторимата и въздействаща атмосфера от старта, дружелюбното и насърчително отношение от доброволците по пунктовете, разкошните панорамни гледки на Родопите, феър плея по трасето. Не липсват и приятелски критики и предложения: по-голяма грижа за обозначенията, различни оцветявания в двете посоки на бягането и др.

В тон с предложенията може да се мисли и за други неща.

Озвучаването на площада бе единствено от постоянно повтарящата се заставка на видеостената. Въпреки, че е отлична нон-стоп повторението е досадно. Липсваше мотивиращата музика за този вид състезание. Не трябва да се допуска белокоси спортни деятели да ръководят финала. Тяхното място е в организацията зад кулисите, а не с микрофон в ръка. Тук могат да намерят място журналистите от местната ТВ САТ КОМ. Например Ели Шопова (и не само тя) има хъс към спортните изяви  и трябва да бъде там.

Би могло да се мисли на видеостената да се появяват предварително записани кадри или снимки на маратонците с техните имена. Даже ако е възможно да се съобщава кой състезател къде се намира по маршрута.

На Асенова крепост бихме могли да разположим един "пункт", който да приветства и стимулира състезателите в последната и най-трудна за тях отсечка към града. Затова можем да помолим например едно училище да бъде там.

А на финала - освен главния организатор на "Персенк Ултра" може би ще бъде въздействащо и символично едно дете да хваща за ръка състезателя и да го превежда до пред финала.

 За доброволците - адмирации! Знам, че догодина ще бъдат много повече. Да си доброволец в дадена кауза е нещо голямо. Чувството, че си бил полезен без да търсиш признание и облага е велико.

Друго. Предстои обсъждане, планиране и по-късно приемане на общинския бюджет за 2014 г. Нека за маратона бъде отделено специално и подобаващо място в него.

От събитието има стотици снимки. Сега е моментът най-добрите да бъдат откупени или получени чрез дарение, за да може догодина в деня на старта една изложба да илюстрира първия, оставащ в историята асеновградски маратон.

И накрая - много реклама, много разгласа, много ангажирани хора. За да се знае, че Асеновград в тези дни е столица на българския маратон.

Последно. Виждам един бъдещ в годините септемврийски петък 13. Дъждовен, ветровит и студен. Площадът се пука по шевовете си от хора. В полунощ с "Излел е Дельо хайдутин" стремително стартират близо хиляда маратонци, дошли от близо и далече. А целият град ги приветства и насърчава за дръзновението, което имат и личния подвиг, който ще извършат.

Та така. 

Красивата птица, наречена "Персенк Ултра" пърха на нашето рамо.

Как ще я задържим?




image








Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. shveik5 - Чест и хвала за такова невероятно и велико дело!
26.11.2013 00:13
Това е уникален маратон, неимоверно труден и изнурителен, и участниците в него са направо супер-мени. Това, да бягаш 120км. без почивка и то с денивелация от няколко хиляди метра не ми го побира представата! А да дръзнеш да организираш токова рисково събитие се иска много кураж, уверенос, убеждение и вяра.Похвално слово и за участници и за организатори и за отразили го. Едно грандиозно шоу, което търпи развитие и заслужава много повече както и разгласа така и отзвук! И благодарности на автора на поста!
ПП. Така освен с булченски рокли Асеноград ще се прослави и с мъже пробягали маратона като едни достойни годеници, мечта за всяка булка!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 1887676
Постинги: 240
Коментари: 2067
Гласове: 23147
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята