Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2014 21:07 - ЗА СЕЛО ЛОКОРСКО - С ТЪГА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 9853 Коментари: 2 Гласове:
17

Последна промяна: 09.02.2014 21:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

              ЗА СЕЛО ЛОКОРСКО, СОФИЙСКО - С ТЪГА                                                                                

    Планината над с. Локорско бе първата част от Голема планина, която преди много години упознах подробно. Беше по времето на социализЪма. Когато се говори за с. Батулия, винаги към него се прибавя определението, партизанското село. Село Локорско е още по-партизанско, ако изобщо има такова определение. От него произлизат партизаните братя Тошкови, единият от които – Димитър Тошков – е убит. Остналите трима след Деветото стават генерали в полицията и войската и изиграват важна роля при репресирането на „враговете“ на народа след Деветото. Виждах тези братя веднаж в планината  с автобус „Чавдар“  с високата проходимост, пригоден за превоз на товари. Крадяха дърва от гората.

     Играейки на този кон – от тук има много партизани – селото бе с протекции до Десетото, както бе напр. и с. Батулия. Батулийските партизани си бяха уредили автобус от Батулия до София следобед, за да не се прекачват на влака. Автобусите от с. Локорско за София бяха на често и редовни, откриха и маршрутна линия.

     Политиката на Общината в Локорско беше  да не се продават къщи или парцели на виладжии, поради което селото няма вилна зона както напр. в селата Подгумер, Войняговци и Курило, чиято пирирода далеч не е така красива.В селото се построиха големи къщи и обяснението е просто – цимент и други строителни материали не се продаваха свободно, но за някои се продаваха. Ако са имали роднини партизани... Селото бе благоустроено добре, построиха културен дом, магазини, ресторант и кръчми, центърът и градинката до него бяха безупречни. Започна и строеж на животновъден комплекс „2000 крави“, който като замисъл бе грандиозен. Замислено бе дори как да се използват торта от кравите, като от нея се улавя отделения метан при гниенето и се съхранява в метантанкове. Всичко това го купиха след Десетото мутри по схемата за 1 лв. плюс  задълженията му за ток и вода и го унищожиха.

    В селото имаше ТКЗС, защото селото като природна даденост е много богато. От самото село чак до Чепинци има плодородна земя, подходяща за зърнени култури. Имаше и помпена станция до околовръстното шосе, която ромбригадите после я окрадоха и продоха за скрап.

    Над селото природата беше /сега не е вече същата/ прекрасна. Най-красивото място над селото е долината на р. Локорска. Тази река извира от прекрасната местност Яровете под предния от двата върха близнаци на билото на Голема планина. Още няколко по-малки реки се вливат в тази основна река, и техните долини са много красиви. По долината на всяка от тях преминаваше пътека за животновъдите. Гората над селото е била дъбова, но големи участъци от нея са изсечени още преди Деветото и при социализЪма  оголените площи /лиски/ са залесени с черен бор. Въпреки това голяма част от дъбовата гора остава до днес, макар организирани престъпници /дърводобивни мутри/  да унищожават непрестанно части от нея. Горите с поляните по тях, пасищата – те са осигурявали пашата на животните и поминъка на селото, а нивите на хората под селото, съчетани с обилната тор за тях са допринасяли за благосъстоянието на тези хора. През турско лошото за тях е било само това, че са били лесно достъпни за събиращите данъци турци.

    По пасищата под Локорските върхове, които са огромни и по пасищата по билото на Голема планина - също огромни, имаше много стада с овце. За тях имаше овчарници, къщи за овчарите, направени бяха пътища. Днес това е само спомен. Овчарниците бяха нарязани с газови резачки за скрап, дървените елементи бяха свалени за горене. Откраднат бяха и железните тръби на водопроводите за поилките на животните и водата се изгуби. Само останките от тези сгради и лапада и коприва на местата, където са лежали овцете напомня за тези овчарници. А пътищата по планината днес са тези, които наричам пътищата на престъпността – ползват се от ловци бракониери и дървари бракониери.

   Ако някой турист прочете този моя постинг, посочвам като изключително красиви следните маршрути и места над селото:

1.     По долината на р. Локорска до Яровете и после до втория от Локорските върхове. Той е гол и изнесен над р. Елешница. Такава красота и обгледност се срещат рядко. В ляво има път по билото на Голема планина, което така се извърта, че след вр. Голата глава променя посоката си на 180 градуса.

2.     Съществува стар коларски път от с. Локорско до с. Бакьово през планината. Общината в Локорско не разреши той да се разшири, за да не се увреди природната красота. Този път започва от площада на селото и има посока към овчарнициите. Първото му разклонение в дясно е за билото на Голема планина, което достига вр. Мургаш. Красотата е неземна. Второто отклонение пак в дясно достига до превал, от който извира малка река. По долината й преминава този красив път, който слиза до р. Елешница и продължава по долината й: По течението –за Батулия и срещу течението й - за Ябланица и Бухово.

    Бедите на селото започнаха след Десетото, но и преди това над него имаше опастност, идваща  от Стоманееното сърце на Родиината – МК Кремикоовци. От към комбината идваше страхотно замърсяване от газове и тежки метали, освен това в част от нивиите на селото започна да се депонира разкривката при копаенето на железната руда там. Подпряха селото от едната страна, планината от червена пръст пълзеше към него непрестанно. Концесионерите на Софийска вода под предлог, че ще подадат на селото качествена язовирска вода закриха местния водоизточник на р. Локорска и така затриха съоръжение на общината, строено по времето на цар Борис. Със скъпата язовирска вода сега селяните не могат и да поливат градините си. Мутри купиха комплекса „2000 крави“. Той е огромно нещо – бетонни сгради и силози, цехове с машинии, сгради, множество трафопостове.  И той отиде… Децата поеха да учат по София, училището стана ненужно и огромната му сграда я купи мутра, да го превръщала в хотел. За сега училището е боядисано в жълто, май с това се изчерпва преустройството му в хотел. Работните места в селото останаха може би две в Общината, още толкова в пощата, може и още две да има. Това е приносът на държавата за селото по отношение на работните места. Преди хората работеха в Кремиковци, сега пътуват до София, но и там работа няма. Няколко души имат бизнес - станаха търговци на хранителни стоки. Раесторантът-кръчма в центъра също вече е затворен. Няколко души в селото имат камиони, годни да возят дъра, предполагам какво правят с тях.

    Още един щтрих към селото.  Хората в съсдните на Локорско села – Войняговци и Кремиковци - считат хората от с. Локорско за неверници. Истината е, че в Локорско църква нямаше, построена бе скоро на мястото на оброк в горната част нта селото, но кръстът от оброка е бил изчезнат след Деветото. И как не, Бог отец и Бог син бяха подменени със Димитров и Сталин.

    Упадъкът на селото доведе до редуциране на колите на Градски транспорт до него, обединяването им с маршрути до съседни села, нещо, което ускори упадъка. Огромен натиск върху хората да стане невъзможен тук и животът на старите хора  се упражнява ромвете, извършващи набези от с. Кремиковци. Те извършват тук грабежи, като за целта атакуват селото от към Войняговци през изоставените овощни градини или по третостепепенния път между тези села. Ако види някой какво е станало с обществените сгради на Локоорско в посока на Войняговци, с къщите на хората по градините им – ужас ще го обземе. Мен са ме предупруждавали да не се движа по този път, защото е опасно. Описвал съм в блога си какво съм видял по него. Лошото е, че полицията не знае нищо за това, а няма и да узнае, защото има много по-важназадача – да пази народните избраници от избралите ги. Факт, който се отчита от ромбригадите и те докато не се махнат измамниците от последния парламент и правителство ще бъдат с развързани ръце. От една страна – 12000 от общо 60000 полицаи пазят парламента, от друга – в парламента са тези, избрани с техните ромови гласове. Гарван, гарвану око не вади.

    Голяма част от къщите в с. Локорско днес са ограбени, но хората обвиняват в това и младежи от селото, които не работят и кражбите са техния поминък. Те имат отлична информация къде може да се налети, какво може да се тафи и отнесе на Отпадъци. Хората говорят за две групи млади хора, които се събират в две отделни кръчми. Те крадат само това, което може да се реализира веднага на пазара, а  ромовете – те отмъкват абсолютно всичко. По почеръкт се познават извършитерите на кражбите.

    Селото с партизаните, набедени от соцпоетите не за хора,а за джелезо,  бяха победени от престъпниците. Селото няма бъдеще, давам пример със себе си:  Ако някой реши да ми подари къща от селото – ще откажа. Не става  въпрос да я купя. В селотоо има два мутробарока, но единият е стилен. Едната мутра е избрала красиво място до един водопад на реката, платила е за чешма пред мутробарока си, за декоративен мутромост от павета, за барбекю и да облагородят  с дръвчета един участък. Евалла. Другата мутра е направила каменан мутробарок над селото, подобен на двореца на Орфей при с. Татул. Оригинално е, но е просташки изпълнено, а и майсторите му са били менте. Няколко влакови композиции дялани камъни са отишли.

    Тук е мястото да отбележа, че трудоваците след Освобождението са направили баражи на Локорската река, които не са мръднали и те образуват чудно красиви пводопади.

     Инвестиции в Локорско? Какви иинвестиции, като покрай тях няма какво да се открадне. Казах, че след  Деветото над селото започва залесяване с черен бор на „лиските“ – оголени от ерозията мекии скали. Сега в Гърция се търси боров материал за щайги, защото в Гърция земеделското производство се дотира и те са  голям производиител на селскостпоранска продукция. Следва запалване на боровата гора над селото, по документи се води ужасен пожар и мутрите „почиистват“ гората от пожара, като изсичат всичко в нея, някога това се наричаше гола сеч, после – санитарна. Трупите пътуват директно за Гърция.

    Ползвам стандартен израз, но запалването на тези гори, за да бъдат те изсечени от мутрите дали няма да се окаже последният пирон в ковчега на това село, чиято природа по красота надвишава/ше/ много други. След „опожаряването“ и прмахването боровете около селото, които са на възраст около 60 години, селото вече няма да изглежда така. Ограбването на природната среда по схеми е широко използван в корумпиратната ни държава метод. Тези горски разбойници причиняват почти всички пожари по горите когато не успяват да се спазарят с държавните служители за подялбата на печалбите от рушенето на природната среда…

  Не по-добра е участта на съседните села на Локорско:

1.     Кремикоовци: там има двама феодали, непоклатими – Дамбовците. Те купиха селото в точния смисъл на думата. Писал съм за тях, сега напомням, че са синове на томошния полицай Димитър Стоянов. Описвал съм и що сториха на селото и на гората над селото, бароците им, достигащи билото на Голема планина и бизнеса им с Общината в София. Тук в момента има огромни ровоми съсредоточения.

2.      Сеславци – Добивът на радон направо унищожи селото!

3.      Бухово – символ на разрухата, радиоактивното замъряване, на замърсяването в точния смъсъл на думата от многобройното ромово население, което от някъде се засели тук.

4.      Войняговци – и то отитва към смъртта си, в него вече има заселени цигани. Има обаче „банкерски квартал“ -  двама банкери българи с банки във Виена са направили дворци като на съдията Пенгезов. Вилната зона над селото е символ на разрухата, грабежа, нещастието на тези, които са се опитали да сътворят нещо. Плодовете на труда им са превърнати в суровини за скрап.

5.     Подгумер – и то отива към смъртта си, хората се местят в София. И тук има огромеен мутробарок в началото на селото, а за феодал на селото се посочва някакъв автомонтьор с мраморен барок над гробищата. Едно от най-ужаните места на България  е разрушената вилна зона над селото.

      Такава е съдбата на селата в България. Завръща се времето на кърджалиите от края на турската империя, когато в нея цари разложение, няма закони и престъпността става препитание за голяма част от хората. Сега в България цари разложение и измама – нито правитлеството е легитимно, то не управлява, а мафията вместо него, нито пък някой се интересува от проблемите на хората – важното е да се опази парламента, където са кукловодените от мафията. А те водят страната към погибел. Вече не само от Северна България ,която ромовете завладяха, а от всички села хората побягват към София и други големи градове, за да се спасят от блитовата престопност, сега наричана битов терор. България се оголва от към бълтарски етнос и загива, на на мясото на напусналите къщите си идван ромове, които ги доразрушават за отпадъци, после се местя да разрушат и други. Този разрушителен процес е свързан с влаковите композици със скрап, от които мафията печели. Затова процесът на разрухата, подобно на процеса с контрабандните цигари докато тия са власт няма да спре.

   Но има и нов елемент  цялата тази работа. Да се заселят някъде българи е възможно ако има аботни места. Това не важи важи за ромовете, които са осигурени от държавата, защото са бедни, многодетни, социално слаби, голяма част имат и документи за инвалидност.Не работните места а други са техните критерии да се заселят някъде - да има гора за сечене, изоставени къщи за сваляне от тях на скрап, възможност  за набези до близки наслени места с животни като кокошки, овце и др. А работата на ромовете, тя е строго специализирана – отиват до най-близкия банкомат, когато им го заредят с помощите. Следва връщане по местата на самонастаняване в чуждите /изоставените/ къщи. Посочвам няколко такива места:

Кваартал Асфалтова база, Квартал Тунел №8. А сега и: вилна зона Подгумер, селата Войняговци, Кремиковци, Сеславци, Бухово, Курило.

    Интересно, защо ли в взеха да изчезват крепежните елементи на релсите на влаковете и влаковете за почнаха да се катурват? Сигурно за да бъде това катурване предтеча на голямото катурване, към което твърдо вървим вече 25 години и към което ни подтичват последното ни правителство и пралмаменат –катурването на държавата като цяло.

   Тези мисли ме обзеха, когато пътувах от Лъвов мост за с. Локорско. По пътя на маршрутката е Битака. Такава мръсотия по улиците, по сергиите на предложителите на стока, такива живи и неживи боклуци и всичкото това е крадено. Но лошото е, че това не го знае полицията. Или пък си има по-важна задача, да пази парламента. Или пък са се съешли с крадците, които мотивират полицаите да не ги закачат когато извършват бизнеса си.

      Трябва да има нещо!

 




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Планината на славните Чавдарци и черните ангели ... Активните борци.
11.02.2014 13:51
А сега къде са? Защо изоставиха /заебаха/ този приказен роден край?

В София са се преместили, ясно. В София - служби колкото искаш!

Поздрави Коста! Добре, че се върна от ЛА! Америка е тесна за твоята волна душа.

Хареса ми пътеписа.

Поздрави!
цитирай
2. lokorsko - за село Локорско...
10.03.2015 18:38
Съжалявам, ама по голяма глупост скоро не бях чела. Това, което е написано не е вярно с малки изключения, каква е тази голяма планина какви са тези щуротии, сори ама това е писано от злобен малоумник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189716
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031