Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2016 14:48 - Велопътешествие по Искърското дефиле - част 2/2
Автор: asthfghl Категория: Туризъм   
Прочетен: 3218 Коментари: 1 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Обиколката на Искърския пролом продължава с гара Елисейна - разположена горе-долу по средата на 70-километровия ми маршрут. Селото е с южно изложение, което обуславя меките зими и красивите слънчеви гледки по това време на годината - особено в ранния следобед, когато склоновете на планината са окъпани в богати есенни багри.

image

В долния край на Елисейна се намира църквата "Св. Пророк Елисей" (1905 г.), кацнала на едно възвишение досами железопътната линия. На минаване покрай нея имаш чувството, че от влака почти можеш да се пресегнеш и да я докоснеш.

image

В района между Елисейна и Зверино, Искъра прави поредица широки завои, приема множество ромонливи притоци и ту се разлива в широки вирове, образувани заради присъствието на ВЕЦ-овете, ту се спуска стремглаво през каменливи бързеи. При махалата Зли дол над реката е прехвърлен красив стар мост, от който може да се разгледа широка панорама във всички посоки из цялата долина.

image

image

А влаковете все така фучат в двете посоки. Линията София - Варна е доста натоварена. Несъмнено от някоя сенчеста тераса, надвиснала над дефилето, и в днешни дни някой съвременен Дядо Йоцо гледа влаковете.

image

Селска идилия в Зверино.

image

Мога да си представя колко тежка задача е било изграждането на шосейните и железопътните трасета в този район - теренът е много пресечен и често се налага сложно съчетаване на мостове, виадукти и тунели.

image

След Зверино и преди Черепиш реката забавя своя ход, а завоите й стават все по-широки. Тук е рай за рибарите - в този празничен ден те са накацали по двата бряга.

image

Ето, че най-сетне достигам до известния Черепишки манастир - една от перлите на Искърското дефиле. До него води половинкилометров стръмен път, който се отделя от основното шосе и заобикаля отолу един от многобройните тунели.

image

image

image

Името на манастира е "Успение Богородично" и голяма част от иконите в църквата и от уникалните дърворезби около входовете са посветени именно на този евангелски сюжет. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман. Бил е разрушен при нахлуването на османлиите, а по-късно през 1660 г. е възстановен. Наименованията на много от околностите, свързани с името на Шишман, дават основание да се предполага, че именно по тези места са станали основните стълкновения между неговата войска и завоевателите.

image

image

Манастирският комплекс представлява уникален архитектурен ансамбъл, сред който се открояват камбанарията, параклисът горе в скалите и магерницата. Предлагат се и стаи за настаняване.

image

image

Църквата "Св. Георги", въпреки многобройните си преустройства, в голяма степен е запазила първоначалния си вид, включително част от стенописите си.

image

image

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея има надпис: „Любимата тераса на Патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир, докато вероятно е седял по тези миндери и е съзерцавал реката, той е написал „Една българка“.

image

image

image

image

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“. Сегашните постройки на манастира са от XIX в., а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

image

image

image

Районът непосредствено на изток от Черепишкия манастир се отличава с Черепишките скали - природна забележителност, която завладява пътника с епичното си обаяние и невероятно многообразие на природни форми.

image

image

image

Тук пътят се вие над главоломни пропасти и описва широки завои сред насечените скатове и урви.

image

image

Точно при Лютиброд, в местността Рашов дол, се намира причудливото скално образувание на име Ритлите. Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина. Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. „Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години. Предполога се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига (когато и реката се е врязала в планината) са се образували „Ритлите“ в днешния им вид.

image

image

При Лютиброд реката най-сетне напуска Стара планина и запълзява лениво през котловините на Предбалкана. Взимам си последно сбогом с чумерещия се зад гърба ми Врачански балкан и се устремявам към последния етап от прехода - Мездра.

image

Районът на Мездра има богата история, която датира още от праисторическо време и Античността, за което свидетелства наличието на крепости като Калето, разположена на самия вход на града.

image

image

image

С построяването на ж.п. линията София - Горна Оряховица в края на XIX в., Мездра се превръща във важно индустриално и търговско средище. И днес градът е ключова точка в тази част на страната и служи за вход към Северозападна България.

image

image

Тук е и моята крайна спирка - предстои ми път с влака обратно към София и преговаряне на местата, през които току-що съм минал. А след това - сънливо завръщане у дома.

image

image

Искърското дефиле се оказа един изумителен калейдоскоп от природни красоти, исторически забележителности и тихи, китни селца и градчета. Пътуването край реката бе много ободряващо и зареждащо. Качвам велосипеда в товарния фургон на влака, докато мислено си обещавам скоро пак да се върна по тези места.

[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]


Тагове:   туризъм,


Гласувай:
22



1. mamkamu - +
16.09.2016 20:22
Искърското дефиле е едно от любимите ми места в България. Не само защото, като тийнейджър, обикалях по него из пещерите и имах невероятни спомени от това. Наистина има, какво да се види. Напоследък пак започнах да го посещавам. Засега с колело не съм пробвал, макар че в София редовно ползвам велосипед.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4277266
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив