Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2011 18:40 - ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Автор: skribezium Категория: История   
Прочетен: 2830 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     22 септември е дата, събираща в себе си въжделенията на нашите предци за силна и независима  българска държава. Тази дата е извор на патриотизъм за всеки роден на тази земя.
     На 22 септември 1908 година  телеграфите на Европа и света разгласяват "Ражда се ново независимо царство Българско!".  
     За да се стигне до тази дата са минали 30 години от Руско-турската война  /освободителна за нас/ и 23 години от Съединението на двете Българии. В този исторически момент блестяща роля изиграва Фердинанд І. 
     Само това да беше оставил след себе си би било достатъчно.       
      Много автори описват денят, когато е прокламирана Независимостта на България.
      Аз  избрах един откъс от книгата на Иван Йовков "Кобургът", издание от 1980 г., който според мен описва величието на историческия момент доста сухо, щриховано, съобразено с времето, когато се е появила книгата, но въпреки всичко точно.
      Ето текста:

      Иван Йовков. Кобургът.изд.1980 г.

     ………………………

     Фердинанд се завръща по Дунава, след като се отбива за кратко при крал Карол, за да го предразположи, но без да казва какво е замислил. На русенското пристанище княжеската яхта „Цар Крум” очакват всички министри. Князът ги кани да се качат при него и им съобщава решението си:

- Утре в 11 ч. ще провъзглася независимостта.

      Веднага след това се оттегля с министър председателя, за да изслуша доклада му за подготовката по предстоящите тържества. Преди разсъмване княжеският влак отнася Кобурга и министрите в Търново. От полунощ телефонните и телеграфните връзки с чужбина са прекъснати, за два дена България се оказа изолирана от външния свят.

     Мълвата е предварила княза и на гарата в Търново се е струпала огромна тълпа. Един по един министрите се появяват на вратата на вагона, с който са пътували, отлагат бомбетата си и ги размахват за поздрав и всеки, кой повече, кой по-малко , получава своя дял от овациите на посрещачите. Само княза го няма. Сред тълпата се носи шепот – какво може да се е случило?

     Фердинанд е подготвил добре ролята си. Никой от министрите не е забелязал кога е слязъл от влака на спирка Трапезица и се е отправил пеш през Асеновата махала към историческата черква „Св. Св. Четиридесет мъченици”, посроена в 1230 г. от цар Иван Асен ІІ в чест на победата му над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Когато стига до порутените й стени, той държи в ръцете си голям букет полски цветя, които пътем е накъсал. Научавайки това, тълпата се втурва към историческата черквица. Там и сварва просълзения княз, облегнат на едно дърво и отправил молитвен взор към небето. В едната си ръка държи полския букет, в другата стиска телеграмите, които предишния ден са му били връчени. Съдържанието е едно и също: десетки организации го молят да провъзгласи независимостта на отечеството.

     Сякаш за втори път търновци изживяват триумфа от победата над ромеите. Дългото шествие потегля към центъра на града, увличайки все нови и нови хора. Пред входа на Хисаря е издигната разкошна арка, на нея пише „Добре дошъл, светли царю.” Така делничния ден на 5 октомври 1908 година се превръща във вълнуващ празник.

     След тържествения молебен Фердинанд прочита манифеста за обявяване на независимостта: „…С благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия прогресивен свят.”

     Търновския митрополит надява на главата му царската корона. После, сподирен от множеството, се изкачва на Царевец и оттам, засенчил очи с ръка, обглежда струпания в краката му народ. А на Абдул Хамид праща телеграма, в която изразява надежда, че и занапред Турция и България „ще си сътрудничат в мир, свободни и независими една от друга”.

………………………………………………………………………………………

За събитията в Търново столичани са научили от една телеграма, прочетена пред военния клуб. На другия ден Фердинанд преминава на кон по улиците на София. През цялата нощ въодушевени тълпи изпълват площада пред двореца, въздухът е напоен от смолата на факлите, упоени от прилив на патриотични чувства са и хората.

   

                                                                          image

 

    МАНИФЕСТ 
    ЗА ОБЯВЯВАНЕ 
                          НА ДЪРЖАВНАТА                         НЕЗАВИСИМОСТ
НА БЪЛГАРИЯ

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги — бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

 

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!"

22 септемврий 1908 год.

Фердинанд I

 



Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 2629706
Постинги: 240
Коментари: 2068
Гласове: 23153
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята