Прочетен: 14390 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2008 13:09
Аз не съм Индиана Джоунс или Едгар Алън По, но реших и тръгнах да търся Фритилария Понтика. Това тайнствено име не е име на потънала стара шхуна или изчезнал древен град от гръцката митология.
В ранното майско утро набързо грабнах раница. Напъхах в нея сандвич, стария фотоапарат и бинокъл. Слънцето вече облизваше източните квартали на града.
На автогарата в Асеновград се качих на автобуса за Кърджали, в който както във всички автобуси се прави сутрешен преглед на българската чалга музика.
След около 30 минути, след село Долнослав, на разклона за язовир “Сушица” изсипах тялото си готово да издирва появилата се тъдява “Фритилария понтика”. Звучи като Йовков?
Слязох отдясно на по-новия мост, пъхнах се под стария /строен от италиански инженери в началото на 19 век/, щракнах го 2-3 пъти и продължих по коритото на река Сушица. Доста пълноводна в този майски ден.
Край мене се виждаха параклиси, стари дъбове и акации. Вървях по десния бряг на реката и скоро навлязох в тясна ивица шубраци от най-различен произход. Уж бяха ниски и редки, но ме жулеха по лицето и краката. Взирах се между по-високите стволчета на габер, дрян, лешник.
Но от Фритилария Понтика нямаше следа.
Поседнах край една чешмичка, направена от добра ръка и с листо от лопка отпих истинска вода. Отсреща млади дъбчета разстилаха клони. Помислих си, че ако тук не я открия – никъде другаде няма да е. Направих двайсетина крачки.
Пред мене беше разкошната и удивителна Фритилария Понтика!
И както в приключенията на Индиана Джоунс и в разказите на Едгар Алън По, накрая ще ви разкрия какво е Фритилария Понтика.
Фритилария Понтика е имe на ... цвете!
Народната ни мъдрост я е нарекъл с името Ведрица. И наистина в майското утро около нея всичко бе ведро, спокойно и живително. Камбанката на цвета бе ококорило поглед с пъстри очи. Над самия цвят сивозелено листо стърчеше като гвардейско перо в празничен марш.
Щракнах я два-три пъти с фотоапарата, постоях около моята Ведрица и се сбогувах. Здраве и живот да се видим през следващата година, по Гергьовден. И да не бъде сама, а около нея да бъдат цяла поляна, цяла гора от ведрост.
Така открих нашата, българска Ведрица.
P.S. Фритилария Понтика е защитено растение от закона за биологичното разнообразие. Среща се изключително рядко, расте единично, на големи разстояния едно от друго. Най-голямата опасност за него е брането от туристи. От него е селекционирана Императорската Фритилария, която е изключително красива и достига до един метър височина.
Пазете българската Ведрица !
Материалът е публикуван за първи път в списани bтуризъм
Фритилария Понтика /Fritillaria Pontica/
Етимология на названието луканка ,и подк...
Седемте смъртни гряха
30.08.2007 23:28
01.09.2007 20:36
Много приятен разказ :-))
12.09.2007 12:44
Кой ли знае дали е култивирано, но го има през м. май и расте поединично. Жалко, че не мога да се сетя как се казваше точно.
18.09.2007 18:51
Моля отговорете ми.
Успехи на всички Вас!
Желая ти хладно родопско лято със звън на чанове и музика от сто каба гайди!
Докоснал си. Било е красиво.
Следващите години я открих на доста места, в същата местност. Обича само закрити, малки петна между храсти и скали. Срамежлива е ...
Тази година я снимах, преди да разцъфне ... Виж 4-та снимка, отзад напред:
http://lambo.blog.bg/politika/2009/04/07/foto-pohod-v-stara-planina-3.319251
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята