На 27 юли Православната църква отбелязва паметта на 
великомъченик Пантелеймон.
         

В превод  Пантелеймон означава “всемилостив”. Известен е със своите лечителски  и чудотворски способности, достигнати след дълго и старателно учение при знаменития лекар Ефросин. Според житието му той е живял през 3 век. Бил е убит  на 28  години по времето на император Максимилиан след жестоки мъчения. Част от мощите му се пазят в руския манастир “Свети Пантелеймон” в Света гора. Частица от тези мощи се пазят и в Русенската света митрополия.

          Заради лечителската си дейност се вярва, че Свети Пантелеймон е закрилник на лекарите и акушерките.


        Св. Пантелеймон изцерява болни.  Стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе. 

……………………………………………………………………………………………………………………….

       Параклисът „Свети Пантелеймон”  в с. Долнослав   привлича постоянно поклонници. Той е един от големите параклиси и заедно с аязмото край него, църквата „Свети Петър и Павел” и вековните чинари образува един кът не само за поклонение, но и за отмора. Множество хора пренощуват около параклиса, заради различни здравни проблеми, а водата на аязмото помага за оздравяване на очите.

       Всяка година се прави курбан на празника на параклиса, а една седмица след това се провежда големия събор, наречен на Свети Пантелеймон.
          
       с. Долнослав. Икона на Свети великомъченик Пантлеймон от едноименния   
              параклис .  
          Фрагменти от олтарна стенопис  "Ширшая небес" в параклис "Свети     
          Пантелеймон"    -  с. Долнослав  - 3 снимки
       
                     
                
                             
                 Св. великомъченик Пантелеймон (Св. Панталеймон).
                         Стенопис в Подгумерския манастир 
       
                           с. Долнослав.Параклис "Свети Пантелеймон" от югозапад
       
                                   с. Долнослав.Параклис "Свети Пантелеймон" от изток

        
                             с. Долнослав.Параклис "Свети Пантелеймон" от север

        
                    с. Долнослав. Аязмото и параклис "Свети Пантелеймон" от изток
        
                         с. Долнослав, Празник на параклис "Св. Пантлеймон"-27.07.2008 г.
       
                    с. Долнослав. Празник на параклис "Св. Пантелеймон"- 27.07.2008 г.

        
Асеновград. Параклис "Свети Пантелеймон"  до Природонаучния музей

"Ширшия небес", или както е правилно "Ширшая небес". Интересно изображение на Пресвета Дева Мария, за което се смята, че се появява като иконографски сюжет през VI-VII в.сл.Р.Хр. Обикновено се разполага в конхата на апсидата на храма (над св. Олтар). Обикновено куполът се оставя за изобразяването на Господ Иисус Христос като Христос Пантократор, а на апсидата се изобразяват важни сюжети като Преображение Господне, Св. Богородица с Младенеца и т.н.
Интересно при "Ширшая Небес" е изображението на Младенеца в медалион - овален или кръгъл, с или без сияние и лъчи (има различни теории за различните типове).
В публикуваната от теб снимка ми прави впечатление основно правописната грешка при изписването на надписа - вместо "и", трябва да е "а".
Забравих по-горе да ти напиша защо имено се нарича "Ширшая небес". В Св. Писание пише, че: "...небето и земята не побират Бога" /"III Царства 8:27"/;/"II Паралипоменон 6:18"/, че "небето е Негов престол, а земята е Негово подножие" /"Исая 66:1"/;/"Деяния 7:49"/. И необхватният Бог Отец е избрал за свое обиталище св. Дева Мария, чрез която Словото става плът. Така нейната утроба се явява по-пространна от всичко сътворено, дори и от небесата. Така, чрез чудото на Боговъплъщението, св. Богородица става по-широка от небесата - "Ширшая небес".
Затова и Младенецът се изобразява по този особен начин в нея.
Дано да съм помогнала!
Поздрави! :-))))

Много съм ти благодарен, че ми описа този стенопис от параклиса "Свети Пантелеймон". Самото именуване на стенописа, което според мен не е чак толкова срещано /може и да не съм прав/ "Ширшая небес" веднага прави асоциация с нещо много щироко, необхватно и необятно, каквато всъщност е Божията майка.
Колкото до правописната грешка, си мисля, че и с това е уникален стенописа. Впрочем в самия параклис и по другите стенописи видях доста правописни несъответствия, но може би това е от днешна гледна точка. Възможно е тогава да са изговаряли и пишели така. Селото, в което се намира параклиса, а и черквата "Св. Петър и Павел" е било под силното влияние на гръцката патриаршия и голяма част от населението е било привърженик на мегали идеята. Затова и при образуването на българската ексзархия то е било изключено от нея. По-късно по всички икони в църквата и параклисите е нанесен слой за заличаване на гръцките надписи и изписване на славянобългарски.
Благодаря ти много за поясненията и уточненията и на свой ред ти пожелавам крепко здраве и силно творческо вдъхновение в пресъздаването на любимите ти неща!

радвам се, че помогнах.
Наистина правописната грешка прави стенописа уникален. Но става дума за грешка спрямо сегашния ни правопис, а спрямо тогавашния. Сравних няколко надписа на същия сюжет от други места - "а"-то си е "а" през вековете. Но всъщност всеки стенопис отразява познанията и светогледа на автора си. Нетипичния правопис в случая показва знанията на автора (няма нищо обидно или срамно в това). А и наистина може да има и гръцко влияние, затова произношението да влияе и на изписването. Иначе сюжетът "Ширшая небес" е често срещан.
Стенописът си е много хубав, много пластично са изписани образите (жалко, че ликовете са унищожени). Въпреки лошото състояние на фреската, виж колко релефни изглеждат гънките по хитона на св. Богородица например.
Дано да оцелее и за напред.

само тъга и надежда виждам;погром и упадък.

4uvstvam edinstveno radost i gordost 4e v moiata rodina ima tolkova mnogo manastiri, carkvi i paraklisi.......