22 септември е дата, събираща в себе си въжделенията на нашите предци за силна и независима  българска държава. Тази дата е извор на патриотизъм за всеки роден на тази земя.
     На 22 септември 1908 година  телеграфите на Европа и света разгласяват "Ражда се ново независимо царство Българско!".  
     За да се стигне до тази дата са минали 30 години от Руско-турската война  /освободителна за нас/ и 23 години от Съединението на двете Българии. В този исторически момент блестяща роля изиграва Фердинанд І. 
     Само това да беше оставил след себе си би било достатъчно.       
      Много автори описват денят, когато е прокламирана Независимостта на България.
      Аз  избрах един откъс от книгата на Иван Йовков "Кобургът", издание от 1980 г., който според мен описва величието на историческия момент доста сухо, щриховано, съобразено с времето, когато се е появила книгата, но въпреки всичко точно.
      Ето текста:

       Иван Йовков. Кобургът.изд.1980 г.

     ………………………

     Фердинанд се завръща по Дунава, след като се отбива за кратко при крал Карол, за да го предразположи, но без да казва какво е замислил. На русенското пристанище княжеската яхта „Цар Крум” очакват всички министри. Князът ги кани да се качат при него и им съобщава решението си:

- Утре в 11 ч. ще провъзглася независимостта.

      Веднага след това се оттегля с министър председателя, за да изслуша доклада му за подготовката по предстоящите тържества. Преди разсъмване княжеският влак отнася Кобурга и министрите в Търново. От полунощ телефонните и телеграфните връзки с чужбина са прекъснати, за два дена България се оказа изолирана от външния свят.

     Мълвата е предварила княза и на гарата в Търново се е струпала огромна тълпа. Един по един министрите се появяват на вратата на вагона, с който са пътували, отлагат бомбетата си и ги размахват за поздрав и всеки, кой повече, кой по-малко , получава своя дял от овациите на посрещачите. Само княза го няма. Сред тълпата се носи шепот – какво може да се е случило?

     Фердинанд е подготвил добре ролята си. Никой от министрите не е забелязал кога е слязъл от влака на спирка Трапезица и се е отправил пеш през Асеновата махала към историческата черква „Св. Св. Четиридесет мъченици”, посроена в 1230 г. от цар Иван Асен ІІ в чест на победата му над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Когато стига до порутените й стени, той държи в ръцете си голям букет полски цветя, които пътем е накъсал. Научавайки това, тълпата се втурва към историческата черквица. Там и сварва просълзения княз, облегнат на едно дърво и отправил молитвен взор към небето. В едната си ръка държи полския букет, в другата стиска телеграмите, които предишния ден са му били връчени. Съдържанието е едно и също: десетки организации го молят да провъзгласи независимостта на отечеството.

     Сякаш за втори път търновци изживяват триумфа от победата над ромеите. Дългото шествие потегля към центъра на града, увличайки все нови и нови хора. Пред входа на Хисаря е издигната разкошна арка, на нея пише „Добре дошъл, светли царю.” Така делничния ден на 5 октомври 1908 година се превръща във вълнуващ празник.

     След тържествения молебен Фердинанд прочита манифеста за обявяване на независимостта: „…С благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия прогресивен свят.”

     Търновския митрополит надява на главата му царската корона. После, сподирен от множеството, се изкачва на Царевец и оттам, засенчил очи с ръка, обглежда струпания в краката му народ. А на Абдул Хамид праща телеграма, в която изразява надежда, че и занапред Турция и България „ще си сътрудничат в мир, свободни и независими една от друга”.

………………………………………………………………………………………

За събитията в Търново столичани са научили от една телеграма, прочетена пред военния клуб. На другия ден Фердинанд преминава на кон по улиците на София. През цялата нощ въодушевени тълпи изпълват площада пред двореца, въздухът е напоен от смолата на факлите, упоени от прилив на патриотични чувства са и хората.

                                                                            

             МАНИФЕСТ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА 
                       НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги — бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

 

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!"

22 септемврий 1908 год.

Фердинанд I

 

Вижте още:http://www.nezavisimost.eu/ - Официален сайт по случай 100 години Независимост

Различни гледни точки за събитието от постингите в blog.bg:
Изпяха "на многая лета" за независимостта на България  -  feq 
България чества значимо събитие от новата си история - 100 години независима България. честит празник, българи!   - :avangardi 
Да бъде цар - това е мечтата на Фердинанд!  - tagarski 
Историкът Пламен Павлов: българската независимост е политическото чудо на ХХ в  - bulgarianation 
Българската независимост в европейски контекст -tagarski 
ВМРО чества 100 години от независимостта на България - atila 
За независимостта - templar 
Бойкот на националния празник!? Хайде моля ви се, без тия  -  rtolova 
Независимостта … - kraisky
Google със специално лого за деня на независимостта  -inet

Имам у дома книгата "Кобургът" и тя ни дава една добра светлина за събитията от онова време.Постинга ти ме провокира да я извадя отново и да прочена някой моменти.Поздрав!

Хубаво е от време на време да отваряме старите книги, от които можем да си припомним събития, дати и личности. В действителност тази книга е писана от марксистко-ленински позиции и отразява становища, свързани с тогавашната идеология на държавата ни. Но в нея има много ценни неща и тя е хроника на царуването на Фердинанд І, основаваща се на исторически извори. Книгата е вярна в посочването на фактите и е увлекателна.
Благодаря, че посети този постинг, радвам се, че те накарах да открехнеш отново тази книга. Поздрави!

Само народ, който познава миналото си оцелява през вековете.
Ще се радвам повече хора да прочетат постинга ти!
Честита Независимост, да я съхраним!

И както обичам да казвам:
БЪЛГАРИЯ В СЪРЦАТА НИ!

xr100

СЕГА МНОГО ВАЖНО Е ДА ЗАПАЗИМ НЕЗАВИСИМОСТТА СИ