Постинг
28.02.2009 10:51 -
Генерал Дандевил – Освободителят на Асеновград.
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 11303 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2013 16:45
Прочетен: 11303 Коментари: 12 Гласове:
1
Последна промяна: 12.01.2013 16:45
Генерал Дандевил – Освободителят на Асеновград.
Минават години и се сменят поколения, животът ни хвърля в моменти на падение и слава. Но един исторически момент и личност остават завинаги в летописа на моя град – името на генерал Виктор Дандевил. Роден в 1820 год. в Оренбург, командващ Трета гвардейска дивизия от Западния отряд на генерал Гурко. Участва в боевете за освобождението на градовете Панагюрище, Пирдоп, Пловдив, Асеновград и др. Умира в Санкт Петербург през 1907 година.
Днес много улици по градовете, през които е преминала неговата войска носят името му, а в Асеновград, почти до мястото, където е посрещнат с хоругвите от православните храмове и камбанения тържествен звън, се издига скромен паметник – барелеф на най-обичания руснак в този град – генерал Виктор Десирович Дандевил.
Минават години и се сменят поколения...
Но един исторически момент и една победна личност завинаги остават в историята на Асеновград и България!
Снимка на паметника на генерал Дандевил от лятото на 2008 година.
Генерал Дандевил и синът му капитан Дандевил, снимка 1877 г.
/Сн.-Държавен архив Пловдив/
Следващата публикация е взета от:
http://www.histoy.asenovgrad.org/ „Станимака - духовно наследство” Сайт на Ивайло Мирчев за историята на Асеновград. Бе началото
д-р Светозар Тошев Над смълчаната от уплаха Станимака е лепнала бяла, тежка зима. Утрото на 18 януари е мразовито. Подухва студен вятър откъм заснежената планина. Водите на река Чая са сковани в лед. Дърветата покрай бреговете сякаш зъзнат - по оголените им гранки светлее скрежец. Екват наблизо топовни гърмежи. Всеки трясък разтърсва двукатите чорбаджийски къжи, стъклата им грозно потракват под големите им стрехи. Съвсем близо гърмят пушки, цвилят подплашени коне, трополят топове, обозни коли и ракли. По калдъръмените улици пробягват аскери, пищят ранени в предсмъртни мъки. Тук-таме в полето пламват пожари, горят копи ръженица в долината "Кюмюрджи махала". Сърцата бият лудо и тръпнат в ужас пред неизвестността. Тъй близка е турската кървава разправа с развълнувания от радост град!
Уплахата в града все повече нараства. Людете се изпокриват в мазета и яхъри. Някой побягват в планината. На високото горе в "Нохто махала", в двуката къща, която през априлските дни на 1876 година, е била свърталище на Отон Иванов, са се събрали неколцина църковни настоятели на първия български храм "Св. Димитър". Неспокойни, но радостни са и българите, в околните бедняшки къщурки. През процепи и пролуки те зърват страховита, но радваща гледка. На белия фон на заснеженото поле аленеят хиляди фесове на бягащите турски войски. По пътя към Бачково отстъпват в безредие други турски табори. По заледените води на реката се мъчат да прекосят артилерия и тежки обози, но ледът се пропуква и те затъват. Подплашените аскери ги изоставят заедно с конете. Белезникави кълба тук и там бележат попаденията на руските снаряди. Някъде зад Горни Воден се вдигат снежни бели облаци... Очите се просълзяват. Мираж ли е това или не е ? Не! Това са те. Братушките! Те идват, идват победоносно насам!... Ето, от общата дълга верига там край Воден, подвижна и лъкатушна, бързо се отделя конница. Казашка сотня, на бели коне, в луд бяг достигат покрайнините на града и брега на реката. Казаците се пръсват и оглеждат всичко наоколо. Наново пропукват пушки. Закъснели в отстъплението си аскери падат простреляни от казашките разезди. Първите конници вече троплят край джамията. Някой от тях бързо достигат до Тополовския път, други са вече под Метоха. Да! Това са те, нашите, братушките! В стаята на къщата-наблюдателница църковните настоятели през сълзи се прегръщат и целуват. Плачат и се прегръщат хората във всички български бедняшки къщурки.
Бим... бам... бум... Бим... бам... бум... удря голямата тежка камбана на църквата "Св. Димитър". Дин... дан... дан... пригласят и по-малките в чудна надпревара. - Над смълчания град еква радостният камбанен звън, запял песен за свободата...
Бум... ммм... Бум... м.. м... се чува вече на изток от града. Там - към Мулдава и Червен, падат вече руските гранати по отстъпващите в паника турски аскери, преследвани неуморно от богатирите на генерал Дандевил.
-Бим... бам... бум.. Дан... дан... дан... запяват в хор и камбаните на другите църкви в града.
-Бум... м... м... Бум... м.. м.. м.. пригласят руските топове и прогонват все по-далеч мрака на робството...
Възбуденият народ изпълва улиците. Гъсти колони се спущат към "Мармара юфир - трисводестия каменен мост (където сега изтичат водите на "Асеница"), що свързва Метошката махала и Воденския път с другите градски части и главната. -
Запяват развълнувани и пристигналите вече на брегана реката руски войници. реперящ от вълнение глас генерал Дандевил се прекръства, отчупва залъкотхлябподнесен със сол и обявява началото на свободата.
Възстановка на посрещане на руските войски през 1878 година
За такъв момент е и стихотворението на Иван Вазов "Здравствуйте, братушки!"
написано през 1878 година.
Снимка на паметника на генерал Дандевил от лятото на 2008 година. 
Генерал Дандевил и синът му капитан Дандевил, снимка 1877 г.
/Сн.-Държавен архив Пловдив/
Следващата публикация е взета от:
http://www.histoy.asenovgrad.org/ „Станимака - духовно наследство” Сайт на Ивайло Мирчев за историята на Асеновград. Бе началото
д-р Светозар Тошев Над смълчаната от уплаха Станимака е лепнала бяла, тежка зима. Утрото на 18 януари е мразовито. Подухва студен вятър откъм заснежената планина. Водите на река Чая са сковани в лед. Дърветата покрай бреговете сякаш зъзнат - по оголените им гранки светлее скрежец. Екват наблизо топовни гърмежи. Всеки трясък разтърсва двукатите чорбаджийски къжи, стъклата им грозно потракват под големите им стрехи. Съвсем близо гърмят пушки, цвилят подплашени коне, трополят топове, обозни коли и ракли. По калдъръмените улици пробягват аскери, пищят ранени в предсмъртни мъки. Тук-таме в полето пламват пожари, горят копи ръженица в долината "Кюмюрджи махала". Сърцата бият лудо и тръпнат в ужас пред неизвестността. Тъй близка е турската кървава разправа с развълнувания от радост град!
Уплахата в града все повече нараства. Людете се изпокриват в мазета и яхъри. Някой побягват в планината. На високото горе в "Нохто махала", в двуката къща, която през априлските дни на 1876 година, е била свърталище на Отон Иванов, са се събрали неколцина църковни настоятели на първия български храм "Св. Димитър". Неспокойни, но радостни са и българите, в околните бедняшки къщурки. През процепи и пролуки те зърват страховита, но радваща гледка. На белия фон на заснеженото поле аленеят хиляди фесове на бягащите турски войски. По пътя към Бачково отстъпват в безредие други турски табори. По заледените води на реката се мъчат да прекосят артилерия и тежки обози, но ледът се пропуква и те затъват. Подплашените аскери ги изоставят заедно с конете. Белезникави кълба тук и там бележат попаденията на руските снаряди. Някъде зад Горни Воден се вдигат снежни бели облаци... Очите се просълзяват. Мираж ли е това или не е ? Не! Това са те. Братушките! Те идват, идват победоносно насам!... Ето, от общата дълга верига там край Воден, подвижна и лъкатушна, бързо се отделя конница. Казашка сотня, на бели коне, в луд бяг достигат покрайнините на града и брега на реката. Казаците се пръсват и оглеждат всичко наоколо. Наново пропукват пушки. Закъснели в отстъплението си аскери падат простреляни от казашките разезди. Първите конници вече троплят край джамията. Някой от тях бързо достигат до Тополовския път, други са вече под Метоха. Да! Това са те, нашите, братушките! В стаята на къщата-наблюдателница църковните настоятели през сълзи се прегръщат и целуват. Плачат и се прегръщат хората във всички български бедняшки къщурки.
Бим... бам... бум... Бим... бам... бум... удря голямата тежка камбана на църквата "Св. Димитър". Дин... дан... дан... пригласят и по-малките в чудна надпревара. - Над смълчания град еква радостният камбанен звън, запял песен за свободата...
Бум... ммм... Бум... м.. м... се чува вече на изток от града. Там - към Мулдава и Червен, падат вече руските гранати по отстъпващите в паника турски аскери, преследвани неуморно от богатирите на генерал Дандевил.
-Бим... бам... бум.. Дан... дан... дан... запяват в хор и камбаните на другите църкви в града.
-Бум... м... м... Бум... м.. м.. м.. пригласят руските топове и прогонват все по-далеч мрака на робството...
Възбуденият народ изпълва улиците. Гъсти колони се спущат към "Мармара юфир - трисводестия каменен мост (където сега изтичат водите на "Асеница"), що свързва Метошката махала и Воденския път с другите градски части и главната. -
Запяват развълнувани и пристигналите вече на брегана реката руски войници. реперящ от вълнение глас генерал Дандевил се прекръства, отчупва залъкотхлябподнесен със сол и обявява началото на свободата.
Възстановка на посрещане на руските войски през 1878 година
За такъв момент е и стихотворението на Иван Вазов "Здравствуйте, братушки!"
написано през 1878 година.
– Мамо, мамо, я ги виж!
– Що е? – Идат, погледни ги.
С пушки, с саби... – Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам. –
И детето дава крушки
на солдатите без страх
и крещи на тях:
здравствуйте, братушки!
Генералът кат орел
ескадроните повежда,
а орачът се запрел
и омаян ги изглежда:
чини му се, че е сън...
Изведнъж с туптенье, с звън
приближават кат вихрушки.
Той си шапката свали
и ги поздрави:
здравствуйте, братушки!
Шипка! Шипка! Гръм се чуй.
Гурко мина планините!
Радост, чудо беше туй!
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техни глави, коне, пушки...
И кат стискат им ръце,
викат от сърце:
здравствуйте, братушки!
Как са горди тез момци!
Един казак варди, гони
хиляди злодей, крадци –
цели турски легиони.
И народа с лик засмен,
като гледа вече в плен
тия полкове хайдушки,
на казаците добри
тъй благодари:
здравствуйте, братушки!
Русе, 1878
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
Приключение по река Места- от извора й в...
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Приключение по река Места- от извора й в...
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Следващ постинг
Предишен постинг
Bseki grad ima burni istori4eski subitiq svurzani s istoriqta na Bulgariq i kogato dokumentite sa jivi buzstanovkite na subitiqta sa mnogo efektni ...
Hubav post.
Pozdravi!
цитирайHubav post.
Pozdravi!
Поздрави!
цитирайОбогати представата ми за този величествен момент от българската история - Освобождението.
цитирайИнтересен постинг. Ще трябва да уча още много за историята на България и Асеновград.
цитирайВсяко припомнянена паметни моменти е вълнуващо. Какво благородно излъчване има този генерал. Не забравяйте и великия гражданин на Асеновград - големия художник Иван Кирков.
цитирай Поздрав за постинга и
Мартенско пожелание: здраве и дълголетие!
цитирайМартенско пожелание: здраве и дълголетие!
Още малко за генерал Дандевил:
- 1849 г. - Носител на „Ордена на Света Анна” – четвърта степен
- 1860 г. – Носител на „Ордена на Свети Владимир” - четвърта степен
- 1864 г. - Носител на „Ордена на Свети Владимир” - трета степен
- 1867 г. – Носител на „Ордена на Свети Станислав” – първа степен
- 1876 г. - Носител на „Ордена на Света Анна” – първа степен
- 1878 г. – Носител на „Ордена на Свети Георги” – четвърта степен
- 1878 г. - Носител на „Ордена на Свети Георги” – трета степен
- 1882 г. - Носител на „Ордена на Свети Владимир” - втора степен
- 1885 г.- Носител на „Ордена на Белия орел”
цитирай- 1849 г. - Носител на „Ордена на Света Анна” – четвърта степен
- 1860 г. – Носител на „Ордена на Свети Владимир” - четвърта степен
- 1864 г. - Носител на „Ордена на Свети Владимир” - трета степен
- 1867 г. – Носител на „Ордена на Свети Станислав” – първа степен
- 1876 г. - Носител на „Ордена на Света Анна” – първа степен
- 1878 г. – Носител на „Ордена на Свети Георги” – четвърта степен
- 1878 г. - Носител на „Ордена на Свети Георги” – трета степен
- 1882 г. - Носител на „Ордена на Свети Владимир” - втора степен
- 1885 г.- Носител на „Ордена на Белия орел”
8.
анонимен -
:)))
01.03.2009 15:18
01.03.2009 15:18
Да посрещнем пролетта и да викнем любовта! Честита баба Марта!"
цитирайКрай този паметник някога ми вързаха и вързах чавдарска вратовръзка.
Толкова години минаха, а все като мина покрай него, колкото и често да се случва все се чувствам като дете. И дано все така да продължи, защото детето взима пример от големите.
цитирайТолкова години минаха, а все като мина покрай него, колкото и често да се случва все се чувствам като дете. И дано все така да продължи, защото детето взима пример от големите.
10.
julia13 -
Хубаво е да има такива като теб, да припомнят миналото, за да не се забравя!
01.03.2009 21:04
01.03.2009 21:04
"Независимо от образователната степен, която притежава, човек научава толкова, колкото сам иска да научи."
цитирайСлавно и героично минало, останало в Хрониките и в Сърцата на признателните Българи!
цитирайБлагодаря на всички.
Честит национален празник!
цитирайЧестит национален празник!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 23153
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята
