Моята Мисисипи

       Мисисипи беше огромна река. Извираше от високите сини скали. Шумно се спускаше по дивото каменно корито. Край малката църква правеше остър завой и стремглаво политаше покрай дъбовата гора. След нея скачаше в големия водопад и се успокояваше в дълбокия вир.
       Наричахме го "Лястовичиния вир" - от височината на водопада само лястовици се стрелкаха към огледалната вода. В този вир, ние децата, се хвърляхме в безпорядък и бреговете ехтяха от пискливите ни гласчета.
След лястовичиния вир реката се успокояваше и пълзешком тръгваше към равнината сред цъфнали акации, столетници чинари и върби. Във водата бляскаха мряна, попови лъжички, щуки, а под камъните дебнеха рачета. Огромната река с високи брегове в края на селото се разливаше в ябълковите градини и ги бе натрупала с едри, бели камъни.
       Един ден край Мисисипи заръмжаха багери и самосвали, отцепиха завоя към ябълковите градини с бент и прокопаха като по конец ново русло. И реката потече тъжна по задължителния път и посока.
       След това пристигнаха секачите. Засъскаха резачките в дъбовата гора, паднаха цъфналите акации. Натовариха ги вечерта на трупчийките и си тръгнаха.
       Подир време златотърсачи разпънаха палатки край слънчевия сипей. Започнаха да копаят ситния пясък на речните завои. Отначало на ръце, а после с багери. Копаеха и в ситата им оставаха дребни жълти прашинки. Реката бе продупчена, промушена, изтърбушена, мълчалива.
       Нашият вир се напълни с пясък и камъни, лястовиците отлетяха на някъде, от белите камъни в ябълковата градина направиха основи на нови къщи.

......

      След толкова много години се връщам отново тук. Високите сини скали прежурят на слънцето. Влизам във водата. Тя е само до глезените ми. Търся поповите лъжички, рачетата и щуката. Но наоколо е само спластени пластмасови опаковки от роден и чуждестранен произход.
       Влизам в Лястовичиния вир. Той сега е само до колене и край него няма разцъфтели акации и детска врява.
       Вече я няма моята Мисисипи. Моята Мисисипи се е превърнала в старица-столетница в последно дихание.
       Нализам навътре в Лястовичиния вир. Разчиствам пясък и сухи клони. Слънцето е на залез...
       И се потапям в моята Мисисипи...

Как го правиш това с музиката?

не съм срещала от много време! И в съчетание с музиката - великолепно! Благодаря от сърце!

Благодаря ви, това е прекрасната музика на Ения, ирландска певица с етно мотиви в изпълненията си, а песента е "Пътят към моя дом"

В Реката
на детството
потопям Днес.
И дишам.
Извън коловоза.

Моето Мисисипи се казва Дунав. В детството лятото за нас децата, чийто домове са на високия бряг е игра край брега на реката. Тя е бистра. Газим. Сядаме с въдички на "островчета" от заседнали трупи. Няма как да не се изкъпеш десетки пъти в бистрите води...Мили спомени
Един ден дойде земснаряд ..Започна да засипва с пясък полето, върху който построиха свилоза. Притеснително е, че водата потъмня. И отгоре запристига по тъмна и от нашето крайбрежие отминава още по тъмна. Страшно е да се потопиш, а за къпане- невъзможно. Няма вече деца край брега на вечната и най голяма река, минаваща край страната. Един детски спомен, за бистрата вода. Потъмня и животът... куче влачи...

много хубав разказ..

ей така - за удоволствие! ;-)))

в хубост тук!!!

благодаря ти!

Много добре. Хареса ми.

Поздравления!:)))