Прочетен: 16423 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2009 18:23
Живея край Асеновата крепост. На една колкото слънчева, толкова и влажна полянка. Подскачам си по нея и по близките пътечки. Необезпокояван от никого. Досега…
Познавам този блогер. Много пъти е минавал край мене. Не ме е забелязвал и е подминавал към крепостта.
Но този път той седна на полянката. Обядва и с остатъка от хляба нахрани птиците. В мигът, в който вече тръгваше ме видя. Бях до едно голямо листо и зеленото ми тяло почти се сливаше с него. Той извади фотоапарата и започна да ме снима. Възмутен и яростен заподскачах колкото се може по-бързо и по-високо. Но беше късно. Успя да направи три снимки и продължи пътя си.
Не съм очаквал, че това е краят на моя спокоен живот на мястото, което ми е отредено.
Защото наглостта на блогера продължи. Публикува снимка в един от постингите си. Не беше обидно, даже ласкателно – нарече ме елегантен и със самочувствие.
И тук се появи другият блогер – apollon, който вероятно добре познаваше животинския и растителния свят . Apollon веднага реши, че аз не само съм елегантен красавец с тези черни точици по гърба, но и че съм неизвестен подвид на събратята ми от Poecilimon artvinensis.
Apollon каза на Skribezium : „Не стой пред компютъра, а отивай отново да търсиш и снимаш красавеца. Важно е за опознаването на природата. Ще кръстя скакалеца на името ти.”
След два дни този Skribezium отново дойде на полянката. Видях го отдалече. Приближаваше тихо и ме търсеше по зелените листа, които бях поизхрупал. Съобщих на събратята си и повечето подскочиха към скривалищата си.
Взирайки се по зеления бръшлян ме откри. Извади фотоапарата и започна да ме снима. Нервно заподскачах, предизвиквах го, а той щракаше размазани снимки. Тъкмо се бях изнервил до край, когато реши да прави клип. Започна да се прибилижава към мен и за 19 секунди ме снима. О, щастие! Батерията на фотоапарата му замига, изщрака и екрана угасна.
Спрях да подскачам и гордо погледнах към него. Skribezium явно беше щастлив. Сбогува се с мен и ми каза „Пак ще се видим, приятелю!” Шмугнах се в своето зелено царство спокоен и весел от тази втора среща. Сега очаквам отново тук да се появят Skribezium - откривателя и Apollon - изследователя, за да ме показват на света.
Ето това съм аз – скакалецът Скрибеции Ди Джордж. За да ме разпознават насекомолозите
имам еквивалентно име на латински – Poecilimon Skribezii D. Georg.
Беше ми приятно, че се запознахте с мен!
Поздрави...
Поздрав!
Днес и аз се дебнах и гоних с едни мили животинки, но не можах да ги хвана хубаво в близък план...
Поздравления!
Поздрав!
08.06.2009 19:51
:)))
Скрибецията на Жоро си търси пуканки ;-)))
приятно ми е, Скрибеции Ди Джордж!
Поздравления!
26.06.2009 18:11
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята