Прочетен: 72212 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2009 09:37
Със сигурност знаете за галактиката „Млечен път”. Един млад българин – Христо Вътев е преминал през „Млечния път”. Не, не космическия път на небето, а неговата проекция върху Земята.
Говори се, че тази проекция е пътят Сантяго де Камино в Испания.
Маршрутът тръгва от Южна Франция – Сен Жан Пие дьо Пор и завършва в Сантяго де Компостела. Преминава през Памплона, Логрьоно, Бургос, Сахагун, Леон, Асторга, Понферада, Сария, Портомарин, осеяни с паметници на историята и културата.
Векове този 800 км. маршрут е привличал поклонници от целия свят, заради легендата, че енергията на Млечният път е проектирана върху него и още по-важното е поклонението пред мощите на един от учениците на Христос - Свети Яков в Сантяго де Компостела.
Винаги по нелекия маршрут, преминаващ през областите Навара, Ла Риоха, Кастилия, Леон и Галиция, могат да се видят вървящи към целта си хора - поклонници от всички възрасти, от всички континенти и нации. По Камино се върви пеш, на кон, на магаре или на велосипед - само тогава поклонничеството се признава. Испания със закон е въвела правилото, че всеки, който се намира на поклонническия път е защитен и му се оказва всякаква помощ, за да стигне до неговата заветна цел – катедралата в Сантяго де Компостела, мощите на Свети Яков.
С тези няколко изречения ви въвеждам (ако не сте запознати, разбира се)
в един възхитителен поклоннически маршрут и още по-възхитителния разказ, описание и душевно преживяване по пътя Камино на нашия сънародник, от когото имам специално разрешение за публикация.
Да не губим време, тръгваме със Христо, с неговите крака, очи, чувства и преживявания по пътя на човешката сила и любов „Сантяго де Камино”!
Santiago de Camino
Здравейте приятели!
Тук ще разкажа за пътешествието си по Ел Камино де Сантяго.
Всичко започна след като прочетох книгата на Шърли Маклейн „Камино”.
Мисля че всеки, който я е чел знае как запалва искрицата на търсещия човек. Спомням си, когато си я купих от пл. „Славейков” .Един от продавачите там, като ме видя, че съм си я купил, ми се изсмя и се изказа с някаква насмешка . Затова човек трябва да слуша сърцето си повече отколкото другите ,та дори и да съжалява после . Но да не се отклонявам . Книгата ми направи силно впечатление и остана в мен желанието, някой ден да мина този път. После прочетох книгата на Пауло Куело „Дневникът на един маг”, в която също се разказва за Камино.
Така след, две години, идеята вече беше узряла и реших да тръгна. Бях в Париж, където живея от 2000 год. Първо мислех да тръгна с майка ми, защото и тя искаше да го направи, но в последния момент тя се отказа . След това разбрах, че е станало точно така, както трябва да стане. Най - добре е да се тръгне сам по пътя, далеч от всички познати хора .Сам със себе си - там, където никoй не те познава. Купих си билет по интернет с намаление, от Париж до Байона, за 40 евро, но когато отидох на гарата сутринта, се оказа че не съм изпринтирал самия билет, а само потвърждението.
Наложи се да си купя цял билет за 80 евро. Разбира се, можеше и да се върна и да си купя след няколко дена същия билет, но реших да не го правя. Тръгнах сутринта и пристигнах към 4-5 в Байона, а от там трябваше да хвана още един влак до Сан ян пие де порт. За около 30 мин стигнах. Във влака още се усещаше тръпката на приключението, като видях няколко човека с колелета, които се канеха да минат част от прехода. Ето и първата снимка, която си направих преди да се разделя с тях.
След това намерих мястото, от където ми дадоха напътствия за предстоящия път. Представляваше една къщичка със няколко усмихнати по -възрастни хора. Дадоха ми план, на какво разстояние е всяко място за преспиване едно от друго. Така с него, много лесно се ориентира човек на колко километра е следващото място и сам си прави маршрута и темпото. Дадоха ми една мида, която си завързах на раницата. Това е символа на Саин як , от там и мидата носи неговото име . Това беше и знака, който следвах през целия път. Дадоха ми и още нещо, което беше много важно, нещо като книжка, в която ми слагаха печати на всяко място,на което спях. Така се доказваше, че наистина вървиш по пътя. А печатите са много красиви, с различни цветове и е наистина удоволствие да ги виждаш един по един, как се умножават. Първия човек, с който се запознах ,беше едно момче на моята възраст от Португалия . Малко пълничък и си личеше, че не е много трениран. Повървяхме с него поне няколко часа, но не си направих снимка с него, защото си мислех, че имаше време и тепърва ще се видим с него. Не беше така. Въпреки, че вървяхме по един маршрут, се срещнахме точно след 30 дена, в Сантяго, което много ме учуди, защото си мислех че е изостанал много. То това беше една от магиите на пътя, срещаш се с някои и после не се знае, дали отново ще го видиш. Както всичко в живота . Застигна ни и едно момче, което идваше от Ла пуи и вече беше вървяло няколко седмици. То вървеше доста бързо и аз реших да вървя с него. Така се разделихме с португалеца. Вървяхме и с него няколко часа, когато видях двама старци с металотърсачи да търсят нещо.Казаха, че това са били бойни полета и ми подариха едно оловно топче от куршум. Него си го носих до края .
Бях тръгнал с доста тежък багаж, тъй като си бях взел палатка и мислех в нея да спя. Използвах я само първия ден . Ето и първата маркировка, която снимах. (бележка Skribezium -не мога да изтегля снимката и да ви я покажа )
На четвъртия ден реших да си изпратя палатката по пощата до крайната точка, защото беше много трудно да се върви с такъв товар. Първия ден изминах към 35 км и следващите 3, също по толкова, но тъй като първия участък бе с най - големите изкачвания и слизания мен страшно ме заболяха колената. Сложих наколенките, които си бях взел. Те ми облекчаваха болката. Колената не ми бяха още свикнали на натоварването. Ето и първото благословение от природата. Това беше първия ден, в които валя дъжд, но беше прекрасно. Не си бях сложил дъждобрана и ми харесваше да си вървя така. Бях си обул чехлите, които си бях взел, но не предполагах, че ще вървя с тях през почти целия път. Първата седмица вървях с обикновени маратонки. Имах по няколко плюски на крак, което не бях очаквал, защото стъпалата ми бяха добре тренирани, но тук се получаваше едно постоянно прегъване на кожата на стъпалата. Затова ми излязоха плюските, а не за това, че ми бяха неудобни обувките.
Тук имаше едно място , от което можеше да се пие истинско вино. Това е завод за вино който е направил своята атракция на хората които минават. Има камерка която през интернет може да се видят хората в реално време как пият от виното. (бележка Skribezium -не мога да изтегля снимката и да ви я покажа )http://www.irache.com/webcam.html
А ето и първата ми снимка на вечеря. Бяхме се събрали много приятна компания.
Вечерите бяха много приятни и тогава, изморени от ходенето и слънцето, се отдавахме на приятна почивка и запознанства.
Тогава се запознах и с моя най - добър приятел на пътя. Това беше Джон. На снимката е точно в дъното на масата. Във вените му течеше италианска кръв, но живееше в Швейцaрия. Беше тръгнал от там и вървеше към месец и половина преди да се срещнем.
От него научих много и ако почна да го описвам, ще се удължи много разказа . Много се радвам, че го срещнах, защото без него, нямаше да е същото. Вървяхме около една седмица заедно и после съвсем случайно се разделихме. Той седна да си починат с едно момиче, с което вървеше от доста време И така се разделихме за около две седмици. Не знаех къде е, но предполагах, че е след мене. Той горе долу знаеше, че съм пред него, но никога е виждал къде сам спал, защото на всяко място, където пренощуваме, има книги, в които се записва името и държавата. Като разглеждах тези книги назад, не видях нито един българин за около половин година назад. Но пък, може би и да е имало, но да не са спали на това място.Разстоянието на местата за спане не бяха големи, около няколко километра, най - дългото беше 10 км.
Така си вървях аз с чехлите и ми харесваше свободата и лекотата, която изпитвах.
Ето тук, на тази маса, седнах да си почина. Заговорих се с двамата човека, единия с голата глава обикаляше света с един мотор. Спрял за малко да си почине тук. А с другия се срещахме, от време на време. Направиха ми впечатление, защото единият ми даде 10 а другия 20 евро, за да си купя обувки Аз се зачудих дали да ги приема, но си казах, че човек трябва да се научи да приема, както и да дава.Така ги приех с благодарност и им позволих да останат за винаги в съзнанието ми.
Минавах през места, като това, където си отпочивах.
Испанците са наистина страхотни хора.Имаше някакъв празник и тук раздаваха нещо като крем, който жените бяха направили.
Имаше и хора, които бяха тръгнали от Сантяго и вървяха в обратната посока, но бяха изключително рядко. Като това момче. Той беше с толкова тежък товар, че не знам как вървеше.
Тук минах една страхотна пустиня от жита.
Ето и още един момент от прекрасните вечери.
Пътят е изпълнен със стотици църкви и руини.
По пътя, във всичките места за спане работят доброволци. Има една организация, която се занимава с това. Много е интересно, на такова място да прекараш няколко месеца, защото от там минават хиляди хора от цял свят и е много интересно да се запознаваш с тях. Енергията, която се обменя е супер.
По пътя могат да се купят всякакви необходими неща.
Едно от най - хубавите места, което спах беше с басейн и много хубава обстановка. Направо ми се стори като оазис
най - скъпата цена за спане, която съм плащал е 7 евро . Една трета от подслоните са безплатни, а повечето са от 3 до 7 евро.
Там срещнах и едно момче, което е испанец и е ходил в моя роден град Габрово. Показа ми габровски пирографирани чинии.
Едно от местата за почивка.
Храната там не е толкова скъпа. Една вечеря струва към 5 -9 евро.
Имаше един празник и бяха направили нещо като тутманик, много дълъг. Можеше да се купи едно билетче за 1 евро и срещу него се получаваше едно парче.
Мъжете бяхме удостоени на богато женско присъствие.
Две от момичетата са от Нова Зеландия, други от Лондон И Белгия, а момчето с очилата от Америка. Точно срещу мен беше Джон.
Едно от местата, което ми направи най - силно впечатление, беше едно от най - високите точки на пътя.
Човека, който беше там си празнуваше своята тринайсет годишнина на това място .Там посрещаше всички поклонници, които минаваха, готвеше им а те му оставяха каквото решаваха. Храната беше супер.
От там се сдобих и с моята тояга, която ме съпътстваше до края, спахме в ето тази каменна kъща.
Една нощ спахме отвън, близо до тая горичка, на едно поле . Небето беше супер.
На този ден – 10 тия, бях изминал 40 км. Вървях сам и като пристигнах, нямаше вече места по подслоните. Казаха ми, че можело да спя в тази църква . Това ми беше втория път, в който спах в църква и то с гробище около нея . Усещането е някак си особено.
Едно от лудите неща, които направих беше да скоча от този мост.
Един път спахме в един физкултурен салон.
Където видех рекичка, веднага влизах в нея, да си измия краката и чехлите.
Имаше ритуали, които ни показваха.
Колкото повече наближавах Сантяго, толкова повече еуфорията и тръпката ставаше по - голяма. Точно трийсет дена ми отне да стигна до Сантяго.
Там останах три дена. Беше страхотно. Дадоха ми и диплома, че съм изминал Камино.
Имаше празник и видях много свирещи хора и карнавални танци. Имаше страхотен индиански състав, който танцуваше.. kosa.
Реших да продължа пътуването и да отида до финистера, още 100 километра, за около три дена път.
Тук спах след Сантяго. Това ми беше най - хубавата част от пътя , като десерта.
Тук се запознах и с едно момиче, което беше тръгнало от същото място, от което и аз, но с тая разлика, че имаше само един крак, а другия беше протеза.
Това е момичето със жълтите патерици,а десния й крак е протеза. Ето, така тя я зареждаше. На следващия ден, след като се запознахме, изминахме 30 км заедно, което беше за нея голям рекорд, но понеже си говорихме и не се усещаше времето. Тя е от Белгия и говорихме на френски.
Точно от тук видях Тихия (бел.skribezium - Атлантическия) океан.
S 4oveka na smimkata varviahme edin den I posle biahme na plaja zaedno stanahme dobri priateli .toi mi raskaza 4e predi e minaval kamino I na patia e sre6nal jenata na svoia jivot I sega imat prekrasen brak .a I snego biahme kogato stapuh na plaja .
Ето, така ми изглеждаха краката след 33 дена и бяха безкрайно щастливи, да стъпят на пясъка и да се изкъпят в солената вода.
Имаше прекрасни заливи.
След като стигнах Финистера, дадоха ми и още една диплома , от там отидох направо на един чудесен залив, от където не мръднах 3 дни. Храната беше много евтина, всеки накупи каквото му падне и занесохме на плажа много храна.
Така се разделих с приятели, които сигурно никога няма да видя, като ми казаха АДИОС по своя начин.
Двама журналисти ни поканиха трима души да направим един ритуал с изгаряне на дрехите. Всички, които стигнат до там, си изгарят по нещо . Това е символичнo, че си се отървал от старото и започваш на чисто. Там се разделих с чехлите си, запечатани в документален филм, който ще гледат хиляди хора.
Това се прави на залез слънце. А за филма ми писаха, за да ми го изпратят, а аз така не им отговорих. Но си мисля, че сега ще го направя. Може да ми го изпратят.
Ето и последното колче с 0 километра.
След три дена престой там, прекарани на плажа, докоснал се до една много голяма свобода и с олекнало съзнание , с безкрайно безгрижие, тръгнах да се връщам към Сантяго.
Това са двамата човека, с които бях най - много и с които се сближихме като братя. .
Вървяхме един ден на връщане и видяхме един голям карнавал.
И така, след 40 дни, хванах влака за Париж. Така приключи много успешно моето пътуване ” до там и обратно”.
На скоро се обадих на един приятел и той ми каза нещо, което много ми хареса. Каза - „ти си част от моето Камино „ Тогава се сетих, че всеки един човек, който съм срещнал, е част то моето Камино. Планирам сега да тръгна от Швейцария.
още снимки за пътуването на Христо Вътев
picasaweb.google.com/dgerry00/Camino#
picasaweb.google.com/dgerry00/Camino2#
picasaweb.google.com/dgerry00/Camino3#
авторът: Христо Вътев
А това е девизът на Христо Вътев:
"Животът е огледало - ако му се усмихнеш, ще ти отвърне със същото"
още за Христо Вътев тук:
Сайт, съдаден от Христо Вътев за хора с увреждания
http://www.friends.bg/index.php?navPage=search&subPage=view&tabPage=photos&p_id=8294
Страница на Христо Вътев във friends.bg с галерия от около 500 снимки за пътуването му по пътя Сантяго де Камино
Бележка Skribezium: Не успях да прехвърля хронологично снимките на автора, за което моля да бъда извинен. Дано някой ден, някой от нас премине по пътя Камино!
Камино
Eres tu que vas caminando,
dulce gaucho con guitarra
Con pedazo(Un pedasso) del cielo
que tu me cantas parpadeando.(parpariando)
Ai, camino, camino...
Tu que vienes caminando
escuchando mi guitarra
En una tierra de montana
(i)y la luna me acompana.
Ai, ai, ai...(+3)
Ra, ra, ra, ra...
AАй, ай, ай...(+3)
Ра, ра, ра, ра...
Ай, пътниче, пътниче!
Ти, който идваш,
слушайки моята китара
в планинска земя,
а луната ме придружава.
Искаш ли моята любов?!
В тази планинска земя,
защо не ме обичаш повече?
Когато Луната ме придружава.
Ай, пътниче, пътниче!
Ти, който идваш,
слушайки моята китара
в планинска земя,
и луната ме придружава.i, camino, camino...
Tu que vienes caminando
escuchando mi guitarra
En una tierra de montana
(i)y la luna me acompana.
Tu queres mi amor?!
En una tierra de montana
Porque ya(xa) no me queres mais(mi)?!
(q)cuando la luna me acompana.
Ai, camino, camino...
Tu que vienes caminando
escuchando mi guitarra
En una tierra de montana
(i)y la luna me acompana.
Camino –
Пътник (Пътниче)
Ти ли си който идваш,
любим гаучо с китара,
с частица от небето,
който ми пееш трепкайки.
Ай, пътниче, пътниче!
Ти, който идваш,
слушайки моята китара
в планинска земя,
а луната ме придружава.
впечатляващ синхрон!
ПОЗДРАВИ!
Когато го четох и гледах през цялото време ми звучеше това "Камино" /Пътниче/ и реших, че ще завърша с него.
Но съжалявам, че не успях /така мисля/ да предам всичко, което е видял и изпитал той по този поклоннически маршрут.
Помолих Христо да се включи тук с отговори на въпроси, на които не бих могъл да отговоря и се надявам той да "гостува" на собствения си път на духа.
Чувствам се горд със Христо!
Поздрави за Христо и за Скрибезиум!!!
Благодаря, че ме направи съпричастна!
Много вдъхновение желая!
Невероятно много съм впечатлена от това, което прочетох тук, от Христо... като личност!...
Благодаря ти...
Ще прочета още по темата...
12.09.2009 15:30
Благодаря!
Браво на такива хора и на теб, че публикува този постинг ;-)))
Тихия Окена би трябвало да е на друго място. Този ще да е Атлантическия.
Иначе разказът е страхотен.
13.09.2009 11:34
13.09.2009 22:02
Скоро прочетох пътеписа на един друг блогър за подобно пътешествие и отново останах омагьосана от преживяното.
Поздрави на Христо за осъщественото желание и за хилядите му усмивки на Живота по Пътя.
Вече купих книгата на Шърли Маклейн "Камино" и преживявам пътя, по който е преминала тя и нашият Христо.
Благодаря ви!
23.09.2009 16:44
18.10.2009 22:25
30.05.2010 11:32
27.09.2010 15:20
Желая ви здраве и обич!
Може да го разгледате тук:
http://camino-bg.com/
А това е страницата на Пътят Камино във Фейсбук, създадена от Христо Вътев
http://www.facebook.com/?ref=home#!/group.php?gid=150926554943231
Поздрави!
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята