Преди 100 години в Пловдив се празнува за първи път този ден. В прослава на нашите възрожденци от съкровищницата на българския национален дух. През 1922 година по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски Министерския съвет приема 1 ноември да се празнува като национален празник на народните будители.
         След дълго прекъсване този празник се възроди през 1992 година.
         За да си припомним днес отново за онези славни и близки имена на Паисий, Свети Иван Рилски, Вазов, Неофит Бозвели, Матей Преображенски, Ботев, Левски, Раковски, Стефан Караджа, Чинтулов и още и още имена. Тях ги няма отдавна, но те са винаги тук, сред нас. От нашето рождение, от нашия първи досег  за опознаване на  света.
         .....
         И днес ги има народните будители!
        Те са скромни, тихи, притиснати в ъгъла от крещящите и празнословните, от онези самовлюбени, нарцисоподобни и нахални, които народа изхвърля в забрава в мига, в който прожекторите спрат да ги осветляват. Няма ги Хайтов и Петър Увалиев да ги жигосват безпощадно с думи прости.
         Къде да търсим народните будители?
         Ще ги намерим в едно родопско село, където беловлас свещеник обикаля от село на село. Ще ги намерим в Добруджа, където един учител, въпреки мизерния си живот всяка сутрин достолепно пристъпва прага на овехтялото училище. Ще ги намерим и в една певица от пиринския край, която ни прави силни и горди.
         Ще ги намерим!
         Само да искаме да ги търсим, защото те са сред нас и близо до нас.
         Сега е празникът на будителите български!
         Честит празник, будители наши!

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР

Текст Богомил Гудев

Във ранната утрин пропява камбана
и буди старите спомени.
Имало майстор във бояна
имало майстор на икони.

Прости икони, тихи и бедни
ликове бледи родени в легендите.

Сред тези ликове добри
на хора някога живяли,
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло – там се поспри.

И хората бавно прииждали в храма.
глави пред него навеждали.

Имало майстор във Бояна
имало майстор на икони.

Прости икони, тихи и бедни
ликове бледи родени в легендите.

Сред тези ликове добри
на хора някога живяли,
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло – там се поспри.

Тоз пламък сенките плете
и древна истина разкрива.
В добрите майчини ръце
дете заспива.
 

 

 

 

 

Честит празник на всички будители!!!

Честит празник, творецо!

За Будителите ни !

Поздравления за тези, които в днешното време продължават тяхното дело!
Поздравления и за теб, skribezium, защото твоя блог показва, че ти си един от тези, които се борят за българското самоосъзнаване.

Поздрави за хубавите думи за всички онези тихи и скромни българи, които системно и ненатрапчиво будят и повдигат българския дух и самочувствие!:)))