Река Чая е буйна и непокорна река. Идва от далечния Роженски връх, през Чепеларе, Нареченски бани и Бачковския манастир достига до Асеновград. Хората са се опитали да я укротят със бентове, стени и прагове, но силата й продължава да блъска едрите камъни, докато ги превърне в обли морени и захвърли на по-равно място. Понякога като всемогъщ митологичен бог изтръгва от корен големи крайбрежни чинари, повлича ги в бурните  си води и току ги залепи на свода на някой мост и разплисне стихията си по улици и къщи.

 

 

           Но тази есен реката си е дала отмора.  Спокойна, слънчева и обагрена в цветовете на мъдростта, тихо пропълзява през собствените си камъни и малки островчета и бавно се отправя надалеч – към Марица и оттам към Източна Тракия и Егея.

           За да занесе топли поздрави  от хилядите асеновградски бежанци по родните места на юг…

   

     

      

      

     

      

     

     

     

     

     

    

     

      

      

    

     

Радост за окото е

Сигурно има и пастърви.

Благодаря ти за тази есенна разходка!

Есенните багри - прекрасни снимки!! Благодаря ти!

Познавам тези места и се зарадвах, че ми ги припомни!

Сътворил си вълшебство с този постинг!

Поздрави от Павелско!

Твоята река толкова прилича на моята Струма! Явно ние, речните хора, сме омагьосани от вълшебството на реките ни завинаги. Благодаря ти за насладата, която доставяш с твоите снимки и текстове - когато моята река започне да ми липсва толкова, че сън не ме лови, влизам в твоя блог и търся снимки. И ми олеква малко. Благодаря ти още веднъж!
Мария

Благодаря ви, на всички, които споделиха очарователния есенен миг на моята река!

Прекрасни снимки на една прекрасна река! Радостното е ,че е сравнително чиста и запазена.Всички реки носят една специална омая и не случайно всички големи градове са построени на реки. Поздрави!!!

Останаха ми очите! Поздрав!

Тук имаме вълшебна среща с красотата! Защото има кой да ни събере с нея.

Виждала съм Чая, бистра и закачлива:)))

Камакът на 12 та снимка, ако е до въжения мост, ми е бившият портал. Всяка вечер покрай него. До стаичката ми, малко над него. :)))
А по тази пътека виждах нимфите, които толкова често присъстваха в разказите ми. Като живи тела са дърветата, като момиче се смее реката.

Да, Стеф това е твоят портал. Порталът, чрез който си се втурвал в света на въображението, думите, словореда, за да напишеш най-хубавите си разкази. Радостен съм, че съм го снимал. За пръв път срещнах твоите разкази чрез нимфите и те открих чрез тях. Каква река си имаме само.
Радвам се да се срещаме тук от време на време. Искренни и сърдечни поздрави за теб, където и да си сега!

Много хубави снимки на много красиви места! Имах чувството, че и аз пътувам по течението на реката, толкова истинско изглежда показаното от теб. Благодаря!

Ако ми позволиш една добавка, тази река се пълни и от Лъкинското дере. Горе над едно приятно робопско градче, в самия му център се събират водите на реките Манастирска и Дряновска. Тъй, де картинката да е пълна и инфото точно.
Благодаря за снимките, страхотни са! Преди няколко дни имаше и сняг, цветовете се бяха смесили на есен и зима - невероятно!

Milo i tajno mi e...
Blagodaria !

за душата е този постинг!