Рисунка(от оригинала) на Екзюпери
ПРОБЛЯСЪЦИ В ЕДНА ОТИВАЩА СИ ПАМЕТ
Всичко на този свят е обречно на залез, но не и на невъзможен изгрев. Никой след обозримото бъдеще няма да се занимава с нашите писания, защото сме прашинки в сравнение с гениите, големите творци и пълководците, на които дължим човешката история. И от заблуда или умиление, от недоволство или възторг, ще продължим своята словесна тъкан. С годините тя ще бъде проядена, скъсана и на теория – унищожена, но докато дишаме, ще живеем в неосъзнавана заблуда и ще упорстваме според силите си.
Наскоро отброих три четвърти век. И какво? Тук-там съм огрявал, нещичко съм направил, за да си заслужа хляба, въздуха и водата, после ще ме споменават още четвърт век и ще потъна в забвение. Какво от това? Светът по своя път е могъл и ще може пак без мен.
Какво ще правя до този преломен момент? Не остава нищо друго, освен да заспивам с най-приятните си спомени, а на сутринта да се събуждам изненадан, че още съм жив.
Паметта ми отслабва и ми е малко смешно, че нещо, което преди малко е било в ръцете ми, само след миг вече няма да помня къде съм го оставил. Но интересно, има дребни и по-едри случаи, впили се в съзнанието като фосили в скала, като корените на баобаба в астероидчето на Малкия принц. Ще се опитам да ги извадя на повърхността и да ги подредя хронологично. Естествено, ще пропусна резултатите от глупавото си поведение. Достатъчно се срамувам пред себе си. Може би най-добре ще бъде да изброя моментите, в които съм бил безкрайно благодарен на хората около мен. Повечето от тях вече ги няма и едва ли ще им стане по-топло от това, че не съм ги забравил. И на съдбата си, да не пропусна.
Татко беше шивач. Бързал да довърши на машината някаква дреха. Помня, пълзях и пусках лиги, после размазах още нещо на пода. След време мама, изненадана от моя разказ, уточни, че клиентът викнал от двора, баща ми видял какво съм направил, заметнал го с едно одеалце и прикрил срамотията преди да го покани. Това е най-ранният ми спомен…
Баба и дядо, селски хора, изгасиха газената лампа и всички се строихме покрай къщата с гръб на стената и поглед към небето. А там горе бучаха и светеха аероплани. Връщали се след бомбардировки в Румъния…
В Карлово ме заведоха на цирк. Един палячо изпи чаша червена лимонада и после отново я наля от ухото си… Във вада край пътя струеше вода от високите части на града, а аз мислех, че това са змии...
В Пловдив баща ми домъкна отнякъде чер германски автомобил без мотора, от него щял да прави печка. Стоя с години на двора, а ние с братчето ми въртяхме кормилото и бръмчахме. Най-после се намери майстор да нареже дебелата ламарина. През една фуния насипвахме слънчогледови шушулки, а аз, с книжка в едната ръка, с крака във фурната, се поклащах на стола. Още се виждам – чета и ям циганска баница…
Час по математика. Учителят Обрешков (Иван?) редовно ме вдигаше да решавам най-трудните задачи. Веднъж, в междучасието, ми каза, че трябва да съм по-уверен – дъската да трепери, когато пиша на нея, а тебеширът да се чупи в ръката ми…
13 юни 1955-а, 13 часа, ненавършил 13. Никога не узнах защо Един щурак и кой е той, стреля с шмайзер по мен. Бях в дерето с гръб към брега. Оживях! Оттогава имам чувството, че всички щурци, както е през лятото на къра, се надсвирват без почивка в главата ми…
1964-а. Пети курс в ИСИ. Изпит по геодезическа астрономия при Доктора (акад. Владимир К. Христов, син на поета Кирил Христов). Половината повтарят годината. На мен 6–. Да се гордееш или да се срамуваш?
1969-а. Трасирам реконструкцията на булеварда от „Орлов мост” до „Плиска”. Побеляващ вече мъж наднква в плана, пита за специалността ми. Това е археологът проф. Теофил Кр. Иванов, античник, научен секретар на АИМ. Трябвало му геодезист за Табула Империи Романи. Давам съгласие и след 15 дни вече съм служител на БАН.
И така нататък… Когато отново самотата ме обземе, ще извикам още стари спомени да ми стоплят душата… Още отсега им обещавам кафенце с много захар и няколко цигарки, ако дотогава не съм ги оставил, забравяйки вкуса им.
Дядо Павел, моят хазяин от студентските години, на преклонна възраст започна да ги дъвче – беше забравил какво е правил с тях цял един дълъг живот. Лично го погребах в гробищата на Старческия дом край Берковица. Беше страховит ловец, табладжия и разказвач на приказки. Споделям с него: „Дядо Павле, решил съм да се женя за сдна студентка. Учи в Консерваторията. Какво ще кажеш?” „Ела с мен в антрето. Такаа, а сега се виж в огледалото!” „Амии, слаб съм като щиглец, дрехите ми стари, още не съм завършил.” ”Преди да се зажениш, помисли можеш ли да издържаш жена си.” Оттогава – един билюк години, повече от 50. Значи, сгреших в увода… Но с женитбата не сгреших! Преодолях страха от бъдещето и тръгнах напред по отредения ми път...
Използването на гръцкия огън до XI в.
Мухи, Монаси, Марс, Махабхарата
Вече така ще ти коментирам!
В книгата Малкият принц посещава астероид, на който всяка минута е изгрев.
Поздрави за майсторството!
Таня
Вече така ще ти коментирам!
Хич не ме "плаши" как ще ме коментираш. Ти си доказал се приятел. Ако искаш, можеш да ме коментираш и така: (sheep)
Нали Малкият принц поискал да му нарисуват една овца?
Аз имам цедка на коментарите. А ти си непоправим арабия. Допускаш всичко. Затова при теб, на твоите постинги, се лепят и мухи. Ще кажеш - Майтап да става. Да, най-необходимото за нас е да се смеем над съдбата си, общонародната. Затова ще ти поръчам един постинг с хонорар - да го окача в лятната кухня в Калофер. Ще ми излезе на сметка, вместо да купувам мухоловки.
Нямаш представа какви шеьоври съм уловил в цедката. Пазя ги ... за психиатричен докторат. С тях може да се докаже защо скоро няма да станем Швейцария на Балканите,
Бъди жив и здрав, Радо!
П и е р
ПС - И твоят аватар ще приложа като доказателство за алчността и простотията ни.
В книгата Малкият принц посещава астероид, на който всяка минута е изгрев.
Поздрави за майсторството!
Таня
Благодаря за посещението и коментара. Напълно права си...
Пробвах телеграфен стил за автобиографичен очерк. Дано наистина е сполучлив.
Някога четях криминалета. Уважавах авторите, които сръчно ни въвеждат в сюжета, без много, много диалози.
Не ме питаш защо избрах тъкмо тази рисунка на Екзюпери за илюстрация. Представих си астероида за собствения ми мозък, а корените на баобаба - за склерозата, която го унищожава. Момченцето с лопатата рови да спаси поне малко от спомените на астероида - къде е обикалял, какво е видял по пътя си... Едва ли тази интерпретация вреди на паметта на обичания по Света Антоан дьо Сент-Екзюпери (на френски: Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupеry; 1900 - 1944) - френски писател и авиатор, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южната поща“ и „Писмо до един заложник“, загинал в морето край Марсилия. Само на 44 години! Каква загуба за човечеството! (по Уикипедия)
П и е р
И аз напоследък се размислям за отминалите времена и изравям от тях всичко онова, което ме усмихва.
Поздрави, Пиер!
И аз напоследък се размислям за отминалите времена и изравям от тях всичко онова, което ме усмихва.
Поздрави, Пиер!
Хубаво правиш, Весе, но има и спомени, които ни разяждат като дървояди или ръжда.
Някои от тях можеха да не са така черни или въобще да ги нямаме. Затова, макар и рядко, поне временно се освобождавам от тях, като се надявам, че те са поучителни за по-младите читатели, а дават и информация за това, какво е било.
Използвам случая да благодаря на теб и на Таня (xubavka) за съдействието по публикуването на рисунката на Екзюпери. Аз успях сам да я отделя в Picasa 3 от залепената за нея друга рисунка, но после така се опетлах (durcheinander / mess; синоними на "обърквам" на немски и английски), че се наложи да се обърна към нежната половинка на човешкия род, която често е по-оправна в новите технологии.
Жива и здрава, както винаги!
П и е р
ПС - Ако преводът на английски е правилен, излиза, че меся (пита, например) има индоевропейски произход. Трябва да кажа това на leonleonovpom2 (Иван, Лео). Не се смей!
и мястото на всяка е неприкосновено.:)
Най-същественото е невидимо за очите,
но видимо е за душата,
която заредена с обич
сред спомените си пътува,
не спира да се усмихва на изненади чудни
и не се отказва всеки нов ден да щурмува,
готова даже да лудува.:)
Защото не остарява
и на четири по двадесет и пет.:)
Поздрав сърдечен и още усмивки!:)))
В такива случаи отстъпвам без бой първото място!
Сигурно и заслужено, защото със захлас чета твоите!
Особено откъм професионалните промени, аз съм нула откъм разнообразие на спомените
С изключение на няколко месеца на работническа служба, трудовият ми стаж беше на едно място?! Толкова го обикнах, че бях против всякаква промяна Отказах началническа длъжност, отказах се и от постоянна работа в чужбина А бюрото си е направо за музея-може и в Лувъра дори
Идиот, с една дума!
По това се различаваме
Хубав ден, приятелю!
От много прашинки Вселената е сътворена
и мястото на всяка е неприкосновено.:)
Най-същественото е невидимо за очите,
но видимо е за душата,
която заредена с обич
сред спомените си пътува,
не спира да се усмихва на изненади чудни
и не се отказва всеки нов ден да щурмува,
готова даже да лудува.:)
Защото не остарява
и на четири по двадесет и пет.:)
Поздрав сърдечен и още усмивки!:)))
Благодаря за красивия и точен коментар. Още преди няколко дена ме освежи, но... надбягването с ежедневието ме забави...
Поздрави!
П и е р
Ние май се конкурираме, благородно, в спомените!?
В такива случаи отстъпвам без бой първото място!
Сигурно и заслужено, защото със захлас чета твоите!
Особено откъм професионалните промени, аз съм нула откъм разнообразие на спомените
С изключение на няколко месеца на работническа служба, трудовият ми стаж беше на едно място?! Толкова го обикнах, че бях против всякаква промяна Отказах началническа длъжност, отказах се и от постоянна работа в чужбина А бюрото си е направо за музея-може и в Лувъра дори
Идиот, с една дума!
По това се различаваме
Хубав ден, приятелю!
Благодаря, Лео!
Омръзна ми да трупам спомени и сега вися като паяк пред лаптопа. Някой ще си помисли, че дъската ми хлопа, но той няма да знае, ако каже това, че се чувствам като пате в помия. Не като свинче...
П и е р
Пиер, късно влизам, и аз се отплесвам все по 100 задачки и кое да подхвана по-напред..
Ами не съм мислила, наистина mess...откъде произлиза. Латински корен трябва да има..дали може да се свърже с нашата дума 'меся'..знае ли човек...
Да, за спомените и аз мисля така. Опитвам да създавам максимално добри спомени за себе си и за близките си...лошото трябва да го забравим и да се освободим от него.
Днес претичах из града и точно това си мислех, за стари огорчения от приятели, или такива, които съм смятала за приятели...за следата, която са оставили, на огорчение и болка, но разумно си давам сметка, че може би една от целите на пребивавнето ни тук, на земята, е да каляваме душите си, да неутрализираме злото и да умножаваме доброто...
Поне аз така искам да бъде и към това се стремя...
Поздрави, закъснели :)
Пиер, късно влизам, и аз се отплесвам все по 100 задачки и кое да подхвана по-напред..
Ами не съм мислила, наистина mess...откъде произлиза. Латински корен трябва да има..дали може да се свърже с нашата дума 'меся'..знае ли човек...
Да, за спомените и аз мисля така. Опитвам да създавам максимално добри спомени за себе си и за близките си...лошото трябва да го забравим и да се освободим от него.
Днес претичах из града и точно това си мислех, за стари огорчения от приятели, или такива, които съм смятала за приятели...за следата, която са оставили, на огорчение и болка, но разумно си давам сметка, че може би една от целите на пребивавнето ни тук, на земята, е да каляваме душите си, да неутрализираме злото и да умножаваме доброто...
Поне аз така искам да бъде и към това се стремя...
Поздрави, закъснели :)
Лошото е, че много лошото понякога, и да искаме, не се забравя. Затова най-често поне аз го туширам със стихоплетство на фантастична тема. Не на всяко лошо нещо можеш да кажеш майната му или анатема.
Но ти наистина успяваш! Радвам ти се.
Бъди жива и здрава!
П и е р
/колкото и наивно да звучи в днешния свят, който наистина не винаги е добър и дори много често е лош.../
Живи и здрави да сме!