Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2008 12:37 - Боговете на Долнослав - част І
Автор: skribezium Категория: Туризъм   
Прочетен: 11148 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 14.05.2011 17:43


        За  Долнослав  и специално за храмовия  култов комплекс е писано много и на широко в  археологическата периодика и масовия печат. Откриването му през онези години /1983-84г./ бе сензация за археологическия свят. И към Долнослав се стекоха учени от България, Русия, САЩ, Франция. Любопитство и професионални интереси  накараха светила в нашата наука и култура като Александър Фол, Николай Хайтов и много други да  кръстосват полския път към  могилата.

        Находките от Долнослав пътуваха за престижни показвания  към Париж и Ермитажа, а популярните “Филипополски седмици” през 1986 година бяха открити с блестящата изложба "Религията през каменно-медната епоха”.

        Бях свидетел на всичко това и в известна степен осъществявах логистична подкрепа за успеха на няколко археологически лета  /от 1983 до 1990 г./. За съжаление съм запазил само няколко публикации в тогавашния печат, които ви показвам.

         А днес, когато се връщам в спомените, чувствам, че това е една от вълнуващите страници в живота ми.

         Статията “Боговете на Долнослав” е публикувана  през 1988 година в популярното  и днес руско списание “Вокруг света”. Тя най-точно отразява атмосферата  и работата по разкритието на праисторическото селище. Материалът е мой авторизиран превод, в който се опитах да премахна специфичната научна терминология с цел още по-популярно възприемане от читателя.

          Зная, че с удоволствие ще изчетете този постинг, посветен на една непозната епоха, белязала блестяща култура по българските земи.

       
                                              БОГОВЕТЕ НА ДОЛНОСЛАВ

 

     Не всеки приминаващ през село Долнослав за Пловдив е обръщал внимание на неголямото разорано поле. Само археолозите, провеждащи разкопките, са идвали понякога тук и са се любували на златните вълни на пшеницата, а през есента са откъсвали вкусен червен пипер. Много често към този хълм са поглеждали  Ана Радунчева и Бистра Колева, ръководители на археологическата експедиция. Той приличал на непо-кътната могила. Ако тяхната догадка се оказвала вярна, то на тази моги-ла биха намерили добре съхранено погребение. И то би било най-оцелялото по северните склонове на Родопите...

      И археолозите решили да пристъпят към разкопки.

      Вече няколко лета тук работи малка експедиция – пет жени и един мъж-художник. Отначало попадали на глинени човешки фигурки. Интересни находки, само че не било съвсем ясно защо те се намират тук.

      С всеки сезон се появявали още повече загадки. В един ден пред очите им изскочило необичайно поселение. Намирали една след друга

/приблизително, не по-малко от десет/ монументални постройки, със странна форма, нямащи нищо общо с човешките жилища. Самите постройки се отличавали с малки размери. Удивително се оказало и, че около тях липсвали и обичайните стопански сгради. Изобилието от находки поразявало археолозите.

       Имали пълно основание да продължат да изучават тези необикновени постройки на тайнствената могила. И особено да изяснят ролята на добре съхранената пещ. Само за отопление и приготвяне на храна ли е служила?

        Но в първите дни на сезона 1985 година открили нова постройка....

        - Започвайки разкопките на това съоръжение, ние веднага се натъкнахме на олтар, съвсем цял. Затова този обект записах в дневника си като “Храм № 2” – разказва Бистра Колева. За мен това бе истинско потресаващо събитие, още повече, че тези разкопки бяха моята първа самостоятелна работа. Та нали никога и никой от младите археолози не е хващал още първото лято своята жар-птица. И моя хълм, моя първи обект по законите на логиката трябваше да бъде най-обикновен, даже незначителен. Цял живот може да разкопаваш – и нищо, а тук – даже в мечтите си не съм отлитала толкова далече – откритие, и  то такова рядко: нов храм, олтар, керамика. Всичко това ме накара да размишлявам, че ние не сме се натъкнали на обикновено селище, а на нещо необикновено и тайнствено.

     Оживление започнало сред археолозите около храмовата постройка № 2 – не много голяма добре съхранена. Вероятно ритуалът се е провеждал под открито небе, а вътре са пазели огъня. Храмът бил с три взаимно свързани помещения. В средното, заемащо голяма площ се намирал жертвеник. Достатъчно внушителен, изтеглен и приповдигнат на повече от метър над земята. На неговата торсова част се виждало скулптурно изображение на фалос.

     Жертвеника неволно отвличал вниманието по разчистването на храма, затова не веднага забелязали как на една от стените се показвали ярки петна от краски. Все по-ясно се откривал охрен фон, на който все по отчетливо се появявало човешко лице в бели цветове.

     Тази стена разчиствала Ана Радунчева.

      - На нивото на очите ми се появи стенопис. Струваше ми се, че бялото лице ме гледа от тъмата на вековете – казва Ана – образът приличаше на иконописен. Бадемовите му очи непрекъснато ме гледаха. Впечатлението беше силно – сякаш лицето и очите се взираха в мен като в транс. Лице от чужда епоха, на чужд бог. Пламъка на култовия огън, в неговата размита светлина, в колебание с нагретия въздух озаряваше този суров образ...

      Всички на могилата били в плен на “Храм № 2”, въпреки че първата постройка поразила тяхното въобръжение не по-малко. Находките в него били многочислени и разнообразни. Но се изисквало повече професионални усилия за изучаване и осмисляне на всичко видяно. Този храм правел по-силно впечатление особено стенописа, въпреки че появилите се цветове започнали да потъмняват от светлината.  

Кипяла упорита работа. Разкритите богатства ги забавяли и се налагало да работят от изгрев до залез слънце. А откритията 
продължавали...


Аскос, намерен в култовия комплекс

 


Плакат от изложбата "Религията през каменно-медната епоха"


Идол с инкрустирани очи


Корица на списание "Отечество" 1985 г.


Вестник "Орбита" 1986 г.
                       


Следва продължение.......skribezium.blog.bg/turizam/2008/05/26/bogovete-na-dolnoslav-chast.196450




Гласувай:
5
0



Спечели и ти от своя блог!
1. primavera - АПЛОДИСМЕНТИ
25.05.2008 19:03
С нетърпение, чакам продължението. Страхотна идея... Благодаря ти за удоволствието !
цитирай
2. tamzin - И аз
26.05.2008 13:46
благодаря и чакам!!! Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 1860913
Постинги: 240
Коментари: 2067
Гласове: 23146
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята