Със сигурност  никога няма да пътувам до Бразилия.

       Никога няма да усетя как Вашку да Гама и Педру Алвареш Кабрал са се взирали в зелените хълмове на непозната земя. Никога няма да видя отвисоко долината на Амазония, няма да се опра за отдих на колоната на някоя от най-красивите църкви

в Южна Америка, няма да се възкача на хълма Корковадо до статуята на Христос Спасителя. Завинаги за мен непознат ще остане пясъка на Копакабана. Няма да се потопя в емоцията

на магията,  наречена Маракана и още по-малко в магията на Жоржи Амаду. Никога не ще обикалям сред неговите плантации с аромат на какао и карамфило-канелените нощи и да срещна мулатките от Байа. Няма да гледам дефилиращите щастливи лица по карнавалните улици.

        Не! Никога няма да пътувам до Бразилия!

        И транспортните връзки са много неподходящи.

       Трябва да излитам от София, да кацам в Париж, пак да излитам  за Буенос Айрес и чак накрая дестинация Рио де Жанейро. Чекиране, митници, граници…

        А като си представя как при кацане ми заглъхват ушите…

        Не! Категорично се отказвам от пътуване до Рио!

        Затова си наливам чаша ароматно кафе „Плантейшън”, включвам You Tube и се втурвам в  ритъма на танцуващия град.

        И като бразилците изглеждам…щастлив!

    

15.03.2009

 

Бразилия е привлекателна страна, но е доста далечна.
Песента е динамична. Хубаво е, че днес имаме Интернет и Youtube :)

Но щом така си решил имам в блогрола два поста за Рио, заповядай ако не си ги чел :)))

че ще пътуваш до Бразилия. Кога?

Като тръгваш ми се обади.
Идвам с теб.

Поздрави!

на клипчето!
Според мен струва си да пренебрегнеш временното неразположение от джетлага... и не казвай никога никога :)
Бъди щастлив!