Прочетен: 12270 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2009 20:27
Слънцето бе раздало жарките си стрели върху земята и бързаше към заслужената си нощна почивка. В боровата горичка се появи лек ветрец. Тя се разлюля и зашумя. Тих шепот от игличките,
като вечерен звън се понесе край ушите ми. От издължените сенки на боровете се провираше последната светлина на деня.
Като слънцето бързах, но не за сън. Исках да уловя този вечерен миг над непознатото ми място. Излязох от горичката, за да търся простора. Открих не само него. Открих тайнственост, загадка и вълшебство.
Една огромна каменна група ме предизвика и тръгнах към нея. Сякаш исполина от митологическите приказки ги бе нахвърлял на хълма. Докато стигна при тях слънцето почти ми казваше лека нощ. Но долината на Тракия пред мене все още беше в неговата мека прегръдка.
Всъщност сега ще ви разкажа една легенда за това място.
Тук имало вълшебен извор, пазен от великан. От него пиели само животни и горски нимфи. Веднъж един човек търсейки изгубеното си животно открил извора и пил от него. Човекът добил неземна, исполинска сила. Разказал за това и хората се втурнали към вълшебния извор, за да станат като него. Тогава великанът, за да скрие извора се превърнал в камък. Така хората останали обикновени, а горските нимфи и животните заминали към други земи.
Когато настъпвала вечер, изворът започвал да пее. Ромонът на водата и песента се чувала под един огромен камък.
Ако и вие уцелите този камък, може би ще усетите пулсиращото сърце на великана – пазител на водния камък.
Затова нарекли тази местност „Воден камък”.
Ако вече сте любопитни кое е това място веднага ви казвам – това е хижа „Воден камък”. Намира се на 7 км. от град Хисаря, в последните хълмове на Средна гора, на височина от 490 метра. Хижата не е нова, строена в типичния стил на българските места за подслон, но е добре поддържана и най-важното достъпна. До нея можете да стигнете по асфалтов път или пешеходен маршрут. Много е подходяща за кратък отдих и релакс.
Фотографията е възможност да представиш възприятието си за света и това, което виждаш със собствените си очи.
Ето моя поглед за един кът от нашето прекрасно Средногорие.
(слушате композицията „Светлини и сенки”)
Поглед към старопланинските първенци
Разлюляни от вечерния вятър
Поглед към низината на Тракия
хижа "Воден камък"
Знаци на християнството до хижата
Карта на района на Хисаря
благодаря!
15.06.2009 13:05
Мястото е привлекателно.
20.06.2009 20:56
А и снимките ти са чудесни... Има една слънчевост в тях.. То ще е от вълшебността на това място...:)
Поздрави!...:)
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята