Постинг
09.08.2011 17:36 -
Римският път от Асенова крепост до река Луковица
Съвременният път от Асеновград до Смолян тича по поречието на река Чая, извива край нейните скалисти проломи, влиза в прокопаните тунели, изкача над зашеметяващи височини.
Но над тази съвременна пулсираща пътна артерия има още един път. Това е старият римски път, строен почти над урвите над реката. Минали са векове, ще минат сигурно и още, но пътят продължава да разказва за таланта на строителите, издигнали съоръжението.
И не само за тях. За гладиаторът Виктор, посечен от клетвопрестъпника. За Рение дьо Три - първият и единствен дук на Филипополското херцогство. За преминаващите завоеватели от Османската империя.
Оставил съм зад гърба си част от пътя и Асеновата крепост /по времето на строителството на римския път тя не е била построена/ и тръгвам по стъпките на рицари, кръстоносци, впрягове с животни, колони от роби и господари, пъплещи по каменния път, за да стигнат Беломорието.
Преминете и вие чрез моите снимки по този исторически каменен път
Крепостта е зад гърба ми
и аз тръгвам по този път
Пътеката ме мами с последните есенни багри и последното слънце
Пред входа съм на параклис "Свети Атанасий" - един от уютните параклиси край града. Грижовните му стопани отново строят нещо ново на входа.
Както ви казах пътеката - лека и приятна ме мами
На този завой се спирам и шмугвам в храсталаците - там ме чака застинали от векове
каменни зидове на постройка. Може би пропускателен пункт, жилище на хора или просто крайпътен хан.
Ето останките от зидовете
Когато излязох от храсталака снимах този удивителен ендемит - Родопският силивряк, изследван от множество учени, в т. ч. и от НАСА, за да разгадаят загадката му на вечен живот. Със сигурност идващата пролет, когато Силивряка разцъфти по каменните склонове ще го снимам и ще направя постинг за него.
Пътеката започва да прилича вече на път, а в ляво се виждат неговите подзиждания
Обръщам се назад, където е малкия равен хълм с параклиса "Свети Атанасий"
Под мене летят колите по Смолянския път, а пред мене отново е римският път
И отново укрепления на пътя
Как да не вървиш с широко отворени очи и сърце по този път?
Стигам до най-високата точка на пътя.
Сядам на тази пейка и се наслаждавам на панорамата, която е сътворила природата.
Следвайте ме.
Няма да се разочаровате!
Тръгваме!
Под нас е съвременният път
Отсреща - чудновати скали
Да вървим!
Да препуснем с конете напред!
За да стигнем до видимия над съвременния път - укрепен и привличащ стар римски път.
Но...! Спираме! Вековете не са пощадили пътя. Тук той е срутен и надолу е пропаст.
Доста адреналин е преминаването тук!
Преминаваме го и по-спокойно снимам
Отново да яхнем конете и да препускаме към миналото!
Вече към близкото минало е отсрещното строителство на другия бряг - това е прокопания канал по време на бригадирското движение за ВЕЦ "Асеница". Всичко /както тук на този бряг/ онези вдъхновени момичета и момчета от 50-те години на ХХ век са прокопавали на ръка метър по метър. Но днес колко хора признават порива на младостта от онези години.
Красив път ,нали!
Вече съм почти в най-ниската точка на пътя.
Влизам в устието на река Луковица в река Чая. Тук има страхотни водни каскади, които ще снимам догодина, когато ще пребродя този красив поток.
Римският мост едва-едва се забелязва зад акации, върби и други храсталаци.
Спираме!
Конете ни изкочиха на пътя за Смолян!
Хайде обратно по римския път, към крепостта с едно цвете за спомен!
А крепостта ни чака и ще ни чака винаги!
Даже когато нас ни няма на белия свят ще бъде това знаме и един човек ще се взира в историята на днешния ни ден!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ПРЕПУСКАХТЕ С МЕНЕ ПО РИМСКИЯ ПЪТ ОТ АСЕНОВА КРЕПОСТ ДО РЕКА ЛУКОВИЦА!
Но над тази съвременна пулсираща пътна артерия има още един път. Това е старият римски път, строен почти над урвите над реката. Минали са векове, ще минат сигурно и още, но пътят продължава да разказва за таланта на строителите, издигнали съоръжението.
И не само за тях. За гладиаторът Виктор, посечен от клетвопрестъпника. За Рение дьо Три - първият и единствен дук на Филипополското херцогство. За преминаващите завоеватели от Османската империя.
Оставил съм зад гърба си част от пътя и Асеновата крепост /по времето на строителството на римския път тя не е била построена/ и тръгвам по стъпките на рицари, кръстоносци, впрягове с животни, колони от роби и господари, пъплещи по каменния път, за да стигнат Беломорието.
Преминете и вие чрез моите снимки по този исторически каменен път
Крепостта е зад гърба ми
и аз тръгвам по този път
Пътеката ме мами с последните есенни багри и последното слънце
Пред входа съм на параклис "Свети Атанасий" - един от уютните параклиси край града. Грижовните му стопани отново строят нещо ново на входа.
Както ви казах пътеката - лека и приятна ме мами
На този завой се спирам и шмугвам в храсталаците - там ме чака застинали от векове
каменни зидове на постройка. Може би пропускателен пункт, жилище на хора или просто крайпътен хан.
Ето останките от зидовете
Когато излязох от храсталака снимах този удивителен ендемит - Родопският силивряк, изследван от множество учени, в т. ч. и от НАСА, за да разгадаят загадката му на вечен живот. Със сигурност идващата пролет, когато Силивряка разцъфти по каменните склонове ще го снимам и ще направя постинг за него.
Пътеката започва да прилича вече на път, а в ляво се виждат неговите подзиждания
Обръщам се назад, където е малкия равен хълм с параклиса "Свети Атанасий"
Под мене летят колите по Смолянския път, а пред мене отново е римският път
И отново укрепления на пътя
Как да не вървиш с широко отворени очи и сърце по този път?
Стигам до най-високата точка на пътя.
Сядам на тази пейка и се наслаждавам на панорамата, която е сътворила природата.
Следвайте ме.
Няма да се разочаровате!
Тръгваме!
Под нас е съвременният път
Отсреща - чудновати скали
Да вървим!
Да препуснем с конете напред!
За да стигнем до видимия над съвременния път - укрепен и привличащ стар римски път.
Но...! Спираме! Вековете не са пощадили пътя. Тук той е срутен и надолу е пропаст.
Доста адреналин е преминаването тук!
Преминаваме го и по-спокойно снимам
Отново да яхнем конете и да препускаме към миналото!
Вече към близкото минало е отсрещното строителство на другия бряг - това е прокопания канал по време на бригадирското движение за ВЕЦ "Асеница". Всичко /както тук на този бряг/ онези вдъхновени момичета и момчета от 50-те години на ХХ век са прокопавали на ръка метър по метър. Но днес колко хора признават порива на младостта от онези години.
Красив път ,нали!
Вече съм почти в най-ниската точка на пътя.
Влизам в устието на река Луковица в река Чая. Тук има страхотни водни каскади, които ще снимам догодина, когато ще пребродя този красив поток.
Римският мост едва-едва се забелязва зад акации, върби и други храсталаци.
Спираме!
Конете ни изкочиха на пътя за Смолян!
Хайде обратно по римския път, към крепостта с едно цвете за спомен!
А крепостта ни чака и ще ни чака винаги!
Даже когато нас ни няма на белия свят ще бъде това знаме и един човек ще се взира в историята на днешния ни ден!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ПРЕПУСКАХТЕ С МЕНЕ ПО РИМСКИЯ ПЪТ ОТ АСЕНОВА КРЕПОСТ ДО РЕКА ЛУКОВИЦА!
Микроавтомобил от СССР
Псувните на Българите – уникален непрехо...
Националистически терор: Турски маанета ...
Псувните на Българите – уникален непрехо...
Националистически терор: Турски маанета ...
за вълнуващата разходка!
цитирайКак си открил този стар римски път ? И по-хубавото е ,че ни направи съпричастни към тази величествена история по нашите земи!
цитирайПоздрави от Павелско!
цитирай
4.
kostas -
)))))))) Точно вчера показвах и разказвах на децата на мои приятели от детството за този маршрут..
26.05.2012 09:43
26.05.2012 09:43
как почти всеки ден, през лятото посещавахме вира с водопада..Дъждовното време попречи да ги заведа от крепоста до реката по този път, но пък разказите от онзи период даде надежда ,че следващият път ще извървят пътя на родителите си ..)))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 23153
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята