Постинг
20.11.2010 19:16 -
И в късната есен Родопа е слънце, звезди и песен
Автор: skribezium
Категория: Туризъм
Прочетен: 14791 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2020 16:30
Прочетен: 14791 Коментари: 18 Гласове:
31
Последна промяна: 10.09.2020 16:30
Тръгваме към пазвите на Родопа планина. В късната есен на 2010 година планината сякаш е забравила, че й предстои зимен сезон и ласкае със силно слънце, есенни багри и бързи, бистри потоци. Препускат като нас по завоите на пътя коли от всички краища на България, на отбивките щумни и весели групички вадят фотоапарати и снимат реката, пожълтелите корони на дървета, слънчевите била на върховете.
Но ние бързаме. Зове ни и старо, и диво, и съвременно. Зове ни омайната планина на Орфей и Евридика, Роженските поляни, Чудните мостове, симпатичното Чепеларе и още безброй предизикателства по пътя.
Като начало първа отбивка от пътя - село Косово.
Това селце със своите 12 жители е притегателно място, заради автентичния вид, разпръснат по хълмовете на планината, заради гостоприемството на последните възрастни хора и не на последно място заради достойнството, с което показват къщите, храма, построен през 1851 тодина, костницата на местните герои. Като че ли тези немощни и обрулени от живота обикновени родопчани искат да предадат на стотиците посетители нещо много важно и голямо - духът е това, което спасява всеки от всички премеждия и превратности. Гледки от Косово
Втората наша цел - посока за Забърдо (което някой местен велможа е нарекъл и белязъл със смешното и глуповато име "Българският Холивуд" вместо да акцентира върху националните ни достойнства както косовчани, всъщност за мене това име е първата крачка за заличаване на родното) и Чудните мостове. Аудито на колегата драпа по разбития 17 км. път, подскачаме от време на време в малки слаломи, край нас се появяват красиви полянки, водопадчета и вече сме на природното чудо - Мостовете.
Групата преди да пристигнат други туристи е на входа на природната забележителност "Чудните мостове"
Тук е хладно слънчево утро ...
Чудните скални мостове
Снимка на групата без автора на този постинг.
Докато ръцете ми замръзват долу , в ледената паст на пещерните форми, 90 % от групата вече се припича на есенното слънце. Alex Van ме е уловил сред огромния свод, малко преди да усетя, че пръстите ми са замръзнали....
Още няколко снимки и излизаме на пътя, където си обещаваме, че след време ще пребродим този античен тракийски път до връх Персенк
Тръгваме.
Препускаме край Синьото ханче, Чепеларе, Проглед и... ей ги поляните на връх Рожен. Рожен - откъдето и да погледнеш си е един истински звезден връх. С огромните ели и смърчове, с песните за комити и интимни драми, със звездите, които можеш да докоснеш нощем ако протегнеш ръка.
Водораздел между Северните Родопи и Южните, някога (до 1912 г. тези земи са останали извън територията ни) e граница между Османската империя и Царство България и по тази причина се е родил големият Роженски събор - за среща на роднини и близки от двете страни на границата. А малко по надолу, в ниското край село Полковник Серафимово е онази величава Родопска Шипка, донесла на щика си свободата на цяла Родопа.
И в този миг ми идва стихът на поета на тази планина Кирил Маджаров, загинал с отряд югославски партизани, но оставил своя писмен завет::
"Гордей се Родопа и вдигай чела,
над тъмни гранитни скали,
закърмила в бури велики дела,
достигай самите орли!"
Като че ли Родопите са дръзнали да достигнат орлите. Вижте някога перлата Смолян, Девин, Златоград...
Но сега сме тук, на Рожен и още повече - след малко ще подминем орлите, ще се докоснем до звездни галактики.
Очаква ни Националната астрономическа обсерватория.
За срам и позор на себе си, а и на по-голямата част от групата - за пръв път сме тук.
Тук , в настроението от слънчевия ден, от високите цели пред нас се ражда и името на нашата група
"Ловци на небесни съкровища".
Вече сме в залата, където млад звезден водач ни разкрива тайните на обсерваторията, звездното небе и почти ни кара да търсим звезди в небесата.
И не напразно. Ние си пожелаваме да открием звезда и я търсим вече...защото куполът над огромния 20-тонен телескоп се отваря специално за нас!
Отваряне на небесните двери.....
Още миг и ще уловим звездата! Ето я!
Пожелахме си!
Открихме я !
Само във въовръжението си,
но е истинска за нас!
Няколко дни по-късно кръстихме тази звезда
DIMITRIUS ROGENTUIM
Това е историческа снимка, на която аз съм авторът. След години този лъчезарник може би ще бъде светило в нашата астрономия. Групата "Ловци на небесни съкровища" усмихнато и искренно му го желае!
А навън страхливо пристъпяме по платформата, която обхожда обсерваторията
Само Alex Van смело позира на фона на угаснал в праисторически времена вулкан
Деси се усмихва само за снимка, но иначе трепери....
А Борей е желязна!
Но панорамата пред нас е пленителна!
На излизане се разписваме в подписката за защита на Националната астрономическа лаборатория, върху която някой е решил да извърши "нов управленски експеримент"
Тръгваме си обратно.
На връщане пътят бързо ни връща към Тракия. Дали роженска звезда, дали родопска песен или небесен ангел ни водеше по пътя към дома, но пристигнахме бодри и весели, когато в полумрака се появяват истинските звезди.
Това бе един ден на "Ловците на небесни съкровища".
Но ние бързаме. Зове ни и старо, и диво, и съвременно. Зове ни омайната планина на Орфей и Евридика, Роженските поляни, Чудните мостове, симпатичното Чепеларе и още безброй предизикателства по пътя.
Като начало първа отбивка от пътя - село Косово.
Това селце със своите 12 жители е притегателно място, заради автентичния вид, разпръснат по хълмовете на планината, заради гостоприемството на последните възрастни хора и не на последно място заради достойнството, с което показват къщите, храма, построен през 1851 тодина, костницата на местните герои. Като че ли тези немощни и обрулени от живота обикновени родопчани искат да предадат на стотиците посетители нещо много важно и голямо - духът е това, което спасява всеки от всички премеждия и превратности. Гледки от Косово
Втората наша цел - посока за Забърдо (което някой местен велможа е нарекъл и белязъл със смешното и глуповато име "Българският Холивуд" вместо да акцентира върху националните ни достойнства както косовчани, всъщност за мене това име е първата крачка за заличаване на родното) и Чудните мостове. Аудито на колегата драпа по разбития 17 км. път, подскачаме от време на време в малки слаломи, край нас се появяват красиви полянки, водопадчета и вече сме на природното чудо - Мостовете.
Групата преди да пристигнат други туристи е на входа на природната забележителност "Чудните мостове"
Тук е хладно слънчево утро ...
Чудните скални мостове
Снимка на групата без автора на този постинг.
Докато ръцете ми замръзват долу , в ледената паст на пещерните форми, 90 % от групата вече се припича на есенното слънце. Alex Van ме е уловил сред огромния свод, малко преди да усетя, че пръстите ми са замръзнали....
Още няколко снимки и излизаме на пътя, където си обещаваме, че след време ще пребродим този античен тракийски път до връх Персенк
Тръгваме.
Препускаме край Синьото ханче, Чепеларе, Проглед и... ей ги поляните на връх Рожен. Рожен - откъдето и да погледнеш си е един истински звезден връх. С огромните ели и смърчове, с песните за комити и интимни драми, със звездите, които можеш да докоснеш нощем ако протегнеш ръка.
Водораздел между Северните Родопи и Южните, някога (до 1912 г. тези земи са останали извън територията ни) e граница между Османската империя и Царство България и по тази причина се е родил големият Роженски събор - за среща на роднини и близки от двете страни на границата. А малко по надолу, в ниското край село Полковник Серафимово е онази величава Родопска Шипка, донесла на щика си свободата на цяла Родопа.
И в този миг ми идва стихът на поета на тази планина Кирил Маджаров, загинал с отряд югославски партизани, но оставил своя писмен завет::
"Гордей се Родопа и вдигай чела,
над тъмни гранитни скали,
закърмила в бури велики дела,
достигай самите орли!"
Като че ли Родопите са дръзнали да достигнат орлите. Вижте някога перлата Смолян, Девин, Златоград...
Но сега сме тук, на Рожен и още повече - след малко ще подминем орлите, ще се докоснем до звездни галактики.
Очаква ни Националната астрономическа обсерватория.
За срам и позор на себе си, а и на по-голямата част от групата - за пръв път сме тук.
Тук , в настроението от слънчевия ден, от високите цели пред нас се ражда и името на нашата група
"Ловци на небесни съкровища".
Вече сме в залата, където млад звезден водач ни разкрива тайните на обсерваторията, звездното небе и почти ни кара да търсим звезди в небесата.
И не напразно. Ние си пожелаваме да открием звезда и я търсим вече...защото куполът над огромния 20-тонен телескоп се отваря специално за нас!
Отваряне на небесните двери.....
Още миг и ще уловим звездата! Ето я!
Пожелахме си!
Открихме я !
Само във въовръжението си,
но е истинска за нас!
Няколко дни по-късно кръстихме тази звезда
DIMITRIUS ROGENTUIM
Това е историческа снимка, на която аз съм авторът. След години този лъчезарник може би ще бъде светило в нашата астрономия. Групата "Ловци на небесни съкровища" усмихнато и искренно му го желае!
А навън страхливо пристъпяме по платформата, която обхожда обсерваторията
Само Alex Van смело позира на фона на угаснал в праисторически времена вулкан
Деси се усмихва само за снимка, но иначе трепери....
А Борей е желязна!
Но панорамата пред нас е пленителна!
На излизане се разписваме в подписката за защита на Националната астрономическа лаборатория, върху която някой е решил да извърши "нов управленски експеримент"
Тръгваме си обратно.
На връщане пътят бързо ни връща към Тракия. Дали роженска звезда, дали родопска песен или небесен ангел ни водеше по пътя към дома, но пристигнахме бодри и весели, когато в полумрака се появяват истинските звезди.
Това бе един ден на "Ловците на небесни съкровища".
Нямам думи...:)))
цитирайВпечатляващо. Радвам Ви се от сърце. Моите поздрления. Няма нищо по-хубаво човек да е сред природата, там където може да се зареди с положителни емоции. Благодаря. Приятни почивни дни. :)
цитирайТази година пропуснах да се насладя на любимата си планина, надявам се през януари да го направя.Обичам я, колкото обичам и моето море!:-)
Благодаря ти за тази разходка!
цитирайБлагодаря ти за тази разходка!
Поздрави на "Ловците на небесни съкровища " ,страхотен преход сте направили
и изключителни снимки .Невероятно преживяване ,споделено и с нас .
Благодаря ти !
цитирайи изключителни снимки .Невероятно преживяване ,споделено и с нас .
Благодаря ти !
вълнуващата разходка!
Със сигурност сте избрали най-добрия начин на почивка и забавление в китните Родопи!
Поздрави!
цитирайСъс сигурност сте избрали най-добрия начин на почивка и забавление в китните Родопи!
Поздрави!
Чудесна разходка и много добре поднесена!
Отдавна сме си набелязали село Косово и влезе в плановете ни за догодина.
Красиви места и лъчезарни снимки :-)
цитирайОтдавна сме си набелязали село Косово и влезе в плановете ни за догодина.
Красиви места и лъчезарни снимки :-)
Страхотна разходка сте си направили и сте видели много красиви места =)
цитирайАплодисменти!!!
цитирайБлагодаря на всички, които пътуваха с "Ловците на небесни съкровища"! Усмихвки и поздрави !
цитирайусмивка и от мен
цитирай
11.
анонимен -
Благодаря за страхотната вирту...
22.11.2010 19:56
22.11.2010 19:56
Благодаря за страхотната виртуална разходка!Поздравления за текстописеца, по-цветно няма как да се опише, четеш и се потапяш в атмосферата! Браво!!!!!!!!!!
цитирай
12.
анонимен -
22.11.10 ivanova
23.11.2010 02:38
23.11.2010 02:38
bravo za 4udesnite snimki.krasiva e rodopa planina.spor niama.no vidiahte li dobrudja.idete i vijte,togava shte govorim.ima toltova hubost po nashata zemia,koiato ne poznavame.
цитирай
13.
анонимен -
Родопите
23.11.2010 08:11
23.11.2010 08:11
Тази наща планина е вълшебна! Само който не я е видял, само той не се е влюбил завинаги в нея. Благодаря за прекрасните изживявания, предизвикани у мен от хубавите снимки и чудесния текст! Заредена съм за целия ден с красота, красота, красота!
цитирай
14.
анонимен -
РОДОПА
23.11.2010 10:19
23.11.2010 10:19
БЬЛГАРИЯ Е ЖИВА.
цитирайНа младини имах щастието да бродя из Родопа,чудесна планина.Но има ли у нас некрасиви планини?????
Родопите са малко по-специални защото изживях и чудесни късни трепети.....
цитирайРодопите са малко по-специални защото изживях и чудесни късни трепети.....
НА БЪЛГАРИНА - ВЛАСТ МУ ДАЙ - ПА МУ ГЛЕДАЙ СЕИРА!!!
цитирайВеличието на Планината! Чак почувствах студения ,чист въздух с аромат на бор!
А вие сте едни чудесни ловци на небесни съкровища!:)
цитирайА вие сте едни чудесни ловци на небесни съкровища!:)
Поздравления за постинга! С пожелание за фотоапарат Фуджи със зум 30,10 мегапиксела и маршрути и по Източни Родопи!
Коста Иванов, <planinitenabulgaria.blog.bg>
цитирайКоста Иванов, <planinitenabulgaria.blog.bg>
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 23153
Блогрол
1. Мисисипи - реката на моето детство
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята
2. Настроение край моята река
3. По следите на Фритилария Понтика
4. По следите на Фритилария Понтика - среща след три години
5. Созопол - спасеният град
6. Край Долнослав в средата на лятото
7. Долнослав в сърцето ми
8. Боговете на Долнослав - част І
9. Асеновград - разходка по пътеките край града
10. Асеновград - сакралният град на България
11. Белинташ - неразгаданото послание
12. Пловдив. Пролет в градините на Шевалас
13. Пловдивски спомен за Папа Йоан Павел ІІ
14. Асеновград - оазис под крепостта
15. Асеновград. Горноводенски манастир "Свети Кирик и Юлита"
16. Филипополско херцогство. Крепостта Скрибенцион и дук Рение дьо Три
17. Долнослав - лунната река
18. Асеновградският Олимп
19. Запознайте се. Аз съм скакалецът Скрибеций ди Джордж
20. Панагюрище - Memory Fuii
21. Нека любовта ми е огнище
22. Есенна пътека
23. Асеновград. Метоха. Последното дихание на една реликва
24. Есенна Чая
25. Римският път от Асенова крепост до река Луковица
26. Когато Пловдив беше Филипопол
27. Живейте в щастливия миг!
28. Един българин по сакралния път Сантяго де Камино
29. Камино дел Рей - най-ужасяващата пътека на света
30. Камино дел Муерте - най-ужасяващия път на земята